Как се отнася Църквата към католическите изображения, които не противоречат на православните канони?
Виктор: Благословете Ваше Благоговейнство! Случвало ми се е да видя точно копие на Леонардовата "Тайна вечеря" в църква. Пред едно от тях гореше кандило. Ако не се лъжа, това не е икона, а картина. Как се отнася Църквата към католическите изображения, които не противоречат на православните канони? Могат ли да бъдат приемани за поклонение и освещавани? И като цяло – задължително ли е да се спазва буквата на канона или може и "ренесансово" влияние да се допусне? Благодаря!
Отец Добромир Димитров: Бог да ни благослови!
Западното влияние в иконописта е в резултат на западното влияние в православното богословие – за жалост, днес разпознавано като част от Преданието ни.
Всичко това е станало, защото сме загубили живото, автентично възприемане на православието като живот в Христос, а иконата – като прозорец към една бъдеща реалност. Днес иконите и стенописите в храма се възприемат като “библия за неграмотни”, но всъщност те са нещо много повече.
Самото изображение на Тайната вечеря сега стои над царските двери на иконостаса. А по-рано, преди появата на иконостаса, лаиците (членовете на народа Божи) са го виждали в олтарната абсида. Това означавало, че народът, събрал се на св. Литургия, е бил съпричастник и участник в тази тайна, евхаристийна трапеза.
Християните не са схващали илюстративно сцената, т.е. те не са били наблюдатели, а участници в това събитие на Църквата.
Ако ви попаднат византийски образци на Тайната вечеря, вие ще видите, че композицията е кръгла, в средата е Господ Иисус Христос, а апостолите седнали (или легнали, както е било в действителност) образуват незатворена окръжност и ние, които стоим отпред, ставаме част от нея, причастявайки се в св. Литургия.
В известната картина на Леонардо да Винчи и нейната хоризонтална композиция, сме свидетели на вечеря, на която 12 души пламенно обсъждат нещо, а Христос като че ли е много самотен. Нещо повече – св. Йоан Богослов, който знаем, че е бил облегнат на гърдите на Христа (Йоан 13:23), е наклонен в противоположната посока.
Лично на мен това изображение ми действа доста театрално и чувствено, а от преданието на Отците ние знаем, че иконата трябва да е безстрастна, т.е. да не предизвиква чувственост.
В подкрепа на тези мои думи си спомнете, че на православното разпятие Христос е в пълен покой, а в западните изображения Той е целият в кръв с обтегнати жили (Изенхаймския олтар на Матиас Грюневалд).
На въпроса ти бих отговорил, че ние трябва да избираме икони, които са верни на вярата и молитвата, и да избягваме чувствени изображения, въздействащи емоционално.
