За богословското образование. Няколко думи към бъдещите ни студенти

Доц. д-р Мариян Стоядинов

Трима души в историята на Църквата са наречени богослови. И тримата са говорели и писали за Бога по начин, който ги откроява от съвременниците им. Имало е и други апостоли и евангелисти, но само Йоан издига словото за Бога, Който е Слово, до такава висота; имало е и други отци на Църквата в Кападокия, но само Григорий насища стиховете за Светата Троица с толкова съдържателна пълнота; имало е и други подвижници в Константинопол, но само Симеон синтезира с такава поетична лекота опита и видението. Богословието и на тримата не е просто преразказ или поетичен похват; то е уникално и специфично съчетание.

Всеки, който днес избира да учи богословие, съзнателно или не, изпитва глад и жажда за такова съчетание, за слово, което открива Бога и човека. Формално, богословието днес е една от специалностите в университета, но съдържателно – то е връх, който няма равен. От него можем да погледнем в перспектива, която нито една друга област не може да ни предложи. Нито един от съседните върхове не е толкова висок, не изисква или не предполага такова предизвикателство. Богословието синтезира, съчетава видимото и невидимото, земното и небесното, Божието и човешкото. Богословието и като опит, и като академична форма, събира нишки от различно естество.

Богословският факултет е мястото, където благодарение на латинския, старогръцкия и еврейския език човек може да влезе в сърцевината на Словото; в това, което облича Божието откровение в думи. Защото без добро познаване на езика, без основна, елементарна филологическа подготовка, човек не може да стигне до съдържанието на Свещеното Писание, до това, което древните текстове са ни предали, а съвременните езици интерпретират.

В богословието има място и за хора с отношение към историята, защото без историята ние не можем да влезем в преддверието на онова, което Откровението ни открива. Историята е своеобразен пътеводител, следващ нишката от сътворението на този свят, през праисторията и църковната история, до нашата българска история. Историята е своеобразна люлка на Откровението. Всеки християнин, когато изповядва вярата си, изповядва исторически факти, споменава исторически личности. Името на римския прокуратор Пилат Понтийски е част от християнското Верую, Октавиан Август оставя диря и в историята, и в Евангелието. Но най-важната диря е тази, която Христос оставя в историята. Отношението, любовта към историята, желанието да се занимаваш с нея – това са все неща, за които Богословският факултет е отворена врата.

В богословието има място и за хора, които се интересуват или са склонни да се замислят за нещата, които разглеждат философите и психолозите. Защото философията, или изобщо историята на идеите, дава езика, понятията, всички тези категории, с помощта на които древните отци обличат вярата, за да могат да я обяснят. Когато Христос говори, Той говори с прости думи. Той говори понякога с притчи. Но когато тази вяра и тази проповед среща въпросите на съвременниците и на хората от по-късните поколения – тогава идва времето същата тази вяра да се обясни с категории, с понятия, с изразни средства, които да бъдат разбираеми. Казано по друг начин, ако искаш да говориш с някого, трябва да научиш езика му. И психологията, и философията са помощни средства, за да можем да изразим това, което Христос ни дава и предава на целия свят.

За психологията няма нужда да говорим пространно, защото, както казва един съвременен автор, ако Христос бе дошъл днес, Той нямаше да бъде разпознат като учител, а като терапевт – такъв, който лекува немощите на човека, лекува душата му и цялото му битие. Разбирането и добрият анализ на нашето състояние е първото, от което трябва да започнем. Едва след това търсим начин то да бъде подобрено, поправено, изправено. А Христос не ни дава просто отговор на въпроса как счупеното може да бъде поправено, как изкривеното – изправено, как злото да стане добро. Той ни дава отговор на въпроса за живота и смъртта. Ако християнството не даваше този отговор, то нямаше да бъде кой знае колко по-различно от всички други етически или философски системи. То дава отговор за смисъла на живота и смъртта; за смисъла на това да „прехождаме“ от живот към смърт и след това – от смърт към живот. Това са базисни въпроси – най-важните въпроси.

Богословието е среда за изкуство. Понякога едно изображение, една икона може да замени хиляди думи. А първият молитвеник на Църквата – Псалтирът е и музикална книга. Няма нищо по-естествено от това дарованията да обръщат човека към своя Източник.

Затова в богословието има място за хора, които имат отношение към древните и съвременните езици; за хора, които се интересуват от история; които имат интерес към психологията и философията, към изкуството и църковното право; които искат всичко това да бъде приложено на практика. Вярата е свързващ елемент на всичко изброено. Така то може да бъде трайна и твърда основа в един свят, в който има толкова много промени, неизвестност и несигурност.

Дайте си сметка: в този свят е имало много цивилизации, империи, идеологии, които вече не съществуват; но Църквата все още я има, защото е построена на тази основа; основа, която само богословието може да обясни. И ако ние стъпим на нея, тогава каквото и да се случва около нас, каквито и да са промените – икономически, политически и други – ако стоим на тази основа, ще останем устойчиви. Ще останем най-малкото спокойни за това, което се случва около нас, за да можем да намерим най-правилния, най-трезвия, най-адекватния отговор за всяка ситуация.

Богословието държи ключа за много врати. Заставаш пред една, отключваш я. Зад нея откриваш други две – отключваш и тях. Зад тях се появяват други четири – отваряш и тях. Зад тях са други шестнадесет – отваряш и тях. И така, в тази прогресия пътуването не спира.

И още нещо – не че е най-важно, но е добре да се спомене. Богословието в момента е приоритетно направление и защитена специалност в България, което означава, че обучението в държавните университети е безплатно. И това е така, защото България има нужда от хора, които да носят просветата в тази област, да бъдат просветени с това знание. Защото това знание всъщност е канавата, върху която е изтъкана нашата история, нашият език. Дори самата дума „богословие“ е дума, която светите братя навремето са превели, за да може на български да бъдат изразени всички тези неща, които Христос е изрекъл навремето. Изрекъл ги е на арамейски, на гръцки, записани са на древни езици. Но ние, българите, имаме свой език – свой богословски език, който е в основата на българския език, на това, което някои ще нарекат по-късно „държава на духа“. Е, хората, които са взели решение нашата специалност да бъде защитена, явно са имали това предвид. Може да се променят много неща, но канавата, основата, трябва да се запази, за да може върху нея да бъде вплетена следващата нишка на всеки житейски принос, на всеки, който ще дойде в свое време, за да остави следа.

Ако говорим за реализация, тя е възможна и в Църквата, и в държавата. Възможна е в сферата на образованието, на администрацията; навсякъде, където е необходимо експертно знание. Ние можем да предадем всичко това на децата, в училище – където богословието, изучаването на религия е на път да се утвърди като стандарт. Ние имаме дълг като преподаватели да предадем това, което знаем, на хора, които оттук нататък ще го преподават – все едно дали в сферата на Църквата, в българското училище, в публичния живот изобщо, навсякъде, където умението да работиш с хора се цени. И още нещо – често наричаме живота на Христос и проповедта Му в Палестина служение. Ние не сме по-горе от Него. Ако от Него се научим да служим на другия, тогава и в най-дребното и незначителното ще намираме повод за реализация на човечността, призвана да стане богоподобна.

Очакваме да се срещнем с вас, за да може нашата преподавателска отговорност да стане и ваша отговорност, ваше удоволствие – да споделяте това, което знаете. Няма по-голям дар от това да черпиш от една безкрайна съкровищница, и колкото помагаш на себе си, толкова да бъдеш полезен и на другите; за да може това, което знаеш, да не остава само твое – да бъде споделено. Тогава тайната, която Бог е открил на човека, става споделена тайна. Университетът е за това. Преподавателите, които работим тук, правим всичко по силите си, за да го превърнем в реалност. Очакваме ви – някой ден в аудитория – за да може всичко това да бъде споделено.

…

А след аудиторията – къде ще продължи житейският път на всеки, зависи от способността ни постоянно да учим, да съчетаваме даровете и възможностите, които Бог ни е дал, с това, което сме научили. И с волята да го приложим.