Епитимия

„Срещу злото трябва да се излиза с добро. Не с половинчати средства и с половинчато добро, не с нещо малко по-добро от злото, а с пълно, безрезервно добро. Само тогава има шансове да победиш злото с добро.“

Свети Серафим Софийски

Доста време се питах как се отива при светец. След канонизацията на свети Серафим, хората станаха наистина много. И често се случваше да чувам: „Напиши си желанието.“. Въздържах се трудно да не отговоря, че не е желание, а молитва.

Беше лесно да отидем на гости при светец и да му напишем писмо. Дали сме били готови? Дали сме били очистени? Да, мисля си го.

Зная, че хората, които често идват тук са получавали помощ и утеха. Те идват с признателност и благодарност. И ето сега – няма кой да ни отвори. Искаме, а не можем да влезем. Дали свети Серафим, който е прегръщал окъсаните просяци като родни братя е правил разлика между дрипавото дете от българските бежанци, циганчето, или детето на белогвардееца? Със сигурност не.

Имаме време да помислим дали винаги сме идвали готови за среща със светец. Той беше толкова достъпен. Сега не е и ние сме тъжни. „Аз съм не само ваш баща, но и майка“ е казвал приживе свети Серафим. Сякаш сега разбрахме тези думи. Така е!

Днес храмът остана затворен. В момента никой не знае кога ще бъде отворен. Ако бъде изпратен нов предстоятел, дали пак няма да бъде привидян като агент? За много от вярващите не е ясно, че тази църква е храм на посолството и тя е такава от построяването си. Българските свещеници в нея служат, защото и много българи се черкуват тук. Службите винаги са изрядни, благолепието, изповедта преди Светото Причастие, подредбата, красивото пеене. Но българските свещеници не са управляващи храма и в този ред на мисли – те не могат да отворят църквата и да я стопанисват.

Между руснаци и българи в църквата има чудесно разбирателство. Това пролича в спонтанното четене и пеене на молитви и акатисти пред заключените врати на криптата на свети Серафим. Всички се молиха и плакаха заедно днес, на 22 септември.

Снимки: от автора.