Патриаршеско и Синодално послание



Източник: Варненска и Великопреславска митрополия

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ

"Господ ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си"
(1 Цар. 2:10)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

През настоящата 2007 година от Рождението по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос православното българско изпълнение отбелязва особено важна годишнина: 1100 години от успението на св. цар Борис I Михаил (852-889; 12 май 907) – нашия Покръстител и вечен небесен застъпник пред престола на Всевишния.

Бог, в Чиято власт са времената и годините (Деян. 1:7), Който като любещ Баща обича всички Свои чеда и желае "всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен" (Йоан. 3:15), ни е дарил с равноапостолния цар и просветител Борис от любов към нас, та и българският народ да върви през вековете просветен със светлината на истинното богопознание, което се дава в св. Божия Църква. Свещен и синовен наш дълг като достойни негови наследници е да пазим и да тачим паметта му със слово и дело, през всичките отредени ни от Бога дни и години.

За нас делото на св. цар Борис-Михаил е наистина изключително по своя характер и непреходно по своето значение. Защото с мъдрото си боговдъхновено държавническо решение той веднъж завинаги подпечата принадлежността на нашия народ към православната вяра и благочестивите традиции на св. Православна църква. Във вече започналия да се разделя християнски свят той успя да се ориентира бързо и точно и да свърже личната си и на своя народ съдба със спасителната вяра и учението на Източноправославната църква. Днес, както и преди, всички ние – клир и миряни на Българската църква – имаме не само призванието, но и свещения дълг да пазим тази вяра като най-скъпо наше притежание и да изповядваме пред света, че това е вярата, "веднъж завинаги предадена на светиите" (Иуда. 1:3) – вярата, която спасява; вярата, която утвърди вселената.

Благодарение на мъдрото боговдъхновено държавническо решение на св. цар Борис в България се положиха и основите на църковната просвета и книжнина на роден език, а на учениците на нашите просветители – св. братя Кирил и Методий – беше предоставена възможността да разгърнат докрай църковно-просветното дело, мащабите на което бързо надхвърлиха пределите на българската държава, за да бъдат посветени и просветени във вярата на св. Православие и други, тънещи в езичеството, славянски народи. Днес, когато страната ни е част от голямото европейско семейство и заслужено се гордеем с факта, че сме първите, на които се предоставя възможността да официализират нова европейска азбука – кирилицата, нека помним, че дължим това преди всичко на нашия равноапостолен цар св. Борис – първият от владетелите на българите, който прие жребия да покръсти своя народ и да направи държавата си християнска.

Св. цар Борис-Михаил не само посочи на своя народ спасителния път на вярата и утвърди с държавническата си воля християнството в България, но и пръв даде на поданиците си пример за преданост към св. Православие. Той се отдаде на християнството всецяло и безусловно – със смирението на най-убогите Божии служители и ревността на най-дивните Божии подвижници. Свещеното Писание и богослужебните книги бяха неговото четиво, власеницата беше неговата постеля, а смирението – неговото царско украшение. На светата вяра той се беше отдал до такава степен, че от ревност по нея и по делото на нейното утвърждаване сред българите не се поколеба дори да пожертва своето благоволение към първородния си син – жертвоготовност, която може да бъде сравнена само с тази на праотеца Авраам!

Братя и сестри,

Колкото и да изречем или напишем за св. Покръстител и небесен застъпник на нашия народ, ще успеем да предадем твърде малко от действителното величие на неговата личност и ще очертаем твърде малко от характера и значението на неговото дело. За да се наричаме негови наследници обаче, сме длъжни ревностно да пазим завещаната ни от него православна вяра и с нея да вървим неотклонно към Божието Царство, верния път към което ни посочи преди повече от единадесет столетия нашият равноапостолен цар.

По повод 1100-годишнината от неговото успение Св. Синод на Българската православна църква отправя пастирски благопожелания към всички свои духовни чеда и гореща молитва към Всеподателя Бога да ни укрепва във вярата като достойни чеда на нашия св. цар Борис.

По неговите молитви Бог в изобилие да дарува на православния български народ духовно здраве и всяко благо.

Председател на Св. Синод
† МАКСИМ
Патриарх Български и Митрополит Софийски

Членове на Св. Синод:

† Врачански митрополит КАЛИНИК
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Видински митрополит ДОМЕТИАН
† Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Русенски митрополит НЕОФИТ
† Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

_____________________
Забележка: По решение на Св. Синод това послание ще се прочете от църковния амвон на 2 май след св. Литургия или в неделя след празника.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...