Безкръстно разпятие

На 6 май стар стил, неделя, за мнозина православни християни, и не само за тях, е един от най-големите празници през годината – денят на св. великомъченик Георги (Гергьовден). Мнозина от нас ще отидат в църква, за да запалят свещ пред иконата на светеца и да се помолят за неговото ходатайство пред Бога. Св. Георги, родом от Лида в Палестина, е римски офицер, който полага живота си за Христос в началото на ІV век и е тачен по целия свят.

Логично е да се запитаме: има ли днес мъченици, съществуват ли хора, готови да жертват живота си в името на вярата? Сигурно си спомняте, че през април т.г. един пощурял кореец застреля тридесет и двама души в Техническия университет на Вирджиния и накрая пръсна черепа си. Нормалната реакция на студентите, когато са го видели да се втурва с пистолет в залите, била да се изпокрият или да скочат от прозорците. Само един човек дръзва да се изправи срещу убиеца. Това е Ливиу Либреску, професор в същия университет, сравнително възрастен човек, на 76 години. По националност е евреин, напуснал родната си Румъния, за да се спаси от масовите убийства по времето на Холокоста. В САЩ Либреску става специалист по аеронавтика. Когато чува изстрелите и вижда корееца да идва, той извиква на студентите да скочат навън, докато задържа вратата. След минута Либреску е застрелян с няколко куршума от побеснелия убиец.

Този евреин умира в защита на хора, които не споделят неговата вяра. Подвигът му опровергава клеветите, че евреите са склонни да защитават само своите сънародници. Без да е християнин, Либреску прилага на дело призива на най-великият евреин – Христос: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан. 15:13). Модерната антихристиянска култура превъзнася онези, които със зъби и нокти преодоляват всички препятствия, за да направят кариера и да натрупат пари. Но примерът на Ливиу Либреску доказва, че все още има хора, които са готови сами да станат препятствие и да умрат, за да спрат заплахата, надвиснала над човечеството. Ние се надяваме, че Бог ще зачете неговата саможертва.

Нашенските новоизлюпени зилоти, които си внушават, че живеят едва ли не в епохата на Антихриста, се насърчават по форумите с крясъци: „Да мрем, братя!” Аз се питам какво ще стане, когато започне не въображаемо, а истинско гонение. Ще излязат ли те да положат без колебание живота си за Христос или ще се изпокрият със скимтене в миша дупка?