Православно политическо богословие?

Студия със заглавие „Православно политическо богословие“  от известния украински богослов и публицист, бивш клирик на Украинската православна църква и на Московската патриаршия, архимандрит Кирил Говорун, е публикувана през  май тази година в електронната версия на Богословската енциклопедия на университета „Сейт Андрюс“, Великобритания.

Материалът разглежда политическия процес и свързаното с него така наречено „политическо богословие“ като вътрешно присъщи на Църквата, по аргумент на това, че исторически Църквата съществува в света и създава отношения със светската власт. Обосновава се твърдение, че либералните и консервативни политически възгледи създават либерален и консервативен тип богословие в Църквата.

В абстракта на материала между другото се казва, че той разглежда „еволюцията на различни политически теологии в източнохристиянските среди от времето на апостолите до днес ( …) изследва модификациите на симфонията (възглед за църквата и държавата като допълващи се) в условията на секуларизация и дестабилизация; фокусира се върху най-ранните случаи на културни войни в източното християнство и върху руския религиозен ренесанс и прави разлика между две основни тенденции, едната консервативна, другата либерална, в съвременното православно политическо богословие. Студията изследва и „най-новите теории за цивилизационната изключителност“, включително идеята за „руския свят“, която според автора е в основата на войната в Украйна.

„В съвременното православно политическо богословие има две позиции: една, която приема и оценява съвременната либерална демокрация, и друга, която я критикува.“ – казва още той.

През миналата година архим. Кирил Говорун е представил  на международната икуменическа конференция „Средиземноморски богословски срещи“ в Хърватия доклад за позицията на Московската патриаршия относно войната в Украйна. Основната му теза е, че Московската патриаршия е решила „да върне на РПЦ нейното централно място на „руската обществена трибуна“. Архимандритът разкритикувал това решение, тъй като според него подобно тясно сътрудничество между Патриаршията и Кремъл създава „смесване между Църква и държава“ и може да доведе до „политизирана форма на религията“.

В интервю за Vatican News по повод конференцията той споделя, че „Православната църква има дълга история на сътрудничество между държавата и Църквата, което води до „поглъщането“ на Църквата или до смесването на държавата с Църквата. Според него така изглежда моделът на взаимодействие, който в православието се нарича „симфония“, и във Византия Църквата и държавата исторически са били едно цяло. „Много православни днес мечтаят за същия тип симфония между църквата и държавата и затова Путин се радва на огромна подкрепа в много държави, например в Сърбия, защото християните от тези православни страни го виждат като нов император, византийския император – василевс“,  казва още в интервюто Кирил Говорун.

В публикуваната година по късно студия „Православно политическо богословие“ същият автор разглежда въпроса за дефиниране на понятието политическо богословие и неговото признаване от Православната църква:

„Православното политическо богословие все повече се признава като отделно от другите богословски области, като самостоятелно богословие. Все повече православни богослови от други дисциплини, особено патристиката, желаят да допринесат за това.“

Кирил Говорун коментира  така „контраста“ на тази тенденция с църковното предание:

„Предишните поколения богослови странят от такова богословие, като опасното политическо, или го отхвърлят като предполагаемо „западно“ и следователно неправославно. За тези поколения едно православно политическо богословие би било невъзможно. Но за сегашното поколение православни богослови то стана възможно и дори за предпочитане пред другите богословски дисциплини…“

Източник:

https://www.saet.ac.uk/Christianity/OrthodoxPoliticalTheology#section1

https://www.vaticannews.va/