Изкушението на църквата

Източник: в. Капитал

За и против стопанската дейност на БПЦ

(още по темата във в. Капитал вж. Търговец в храма)

Замисляли ли сте се как се издържа Българската православна църква? Ясно е, че не може да разчита само на продажба на свещи, икони и църковни календари.

Всъщност връзката на църквата с "бизнеса" не е нещо ново. Още в зората на демокрацията мутри наемаха манастири в страната и ги превръщаха в свои покои, разбирай – бардаци. Днес бизнесът на църквата е изнесен на много по-високо ниво. Общото с онези години обаче е, че той продължава да се прави скришом.

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, подкрепен от бизнесмени, работи в посока изграждането на ваканционен комплекс и духовен SPA център на църковни земи (виж стр. 32-33). За тази цел обаче той дори е склонен да пренебрегне желанието на миряните на един от въпросните парцели да има църква. А всичките му "сделки" са обвити в мъгла и съмнения за корупция. През тази седмица пък отец Божидар, начело на църковното настоятелство в село Каблешково, се оплака пред медиите, че от един месец е притискан от частна фирма и самата сливенска митрополия да отстъпи църковна земя за хотел. "Капитал" реши да разгледа въпроса по принцип и попита богослови, представители на различни вероизповедания и миряни трябва ли или не църквата да развива мащабна стопанска дейност.

Доц. Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и специалист по църковно право, цитира устава на БПЦ, според който "манастирското управление не може да продава, заменя, подарява и ипотекира недвижимото манастирско имущество".

"Публична тайна е, че през последните години немалко наши манастири се обвързаха в договорни наемателни отношения с фирми, осъществяващи различни дейности в пределите на манастирските територии, най-вече такива в сферата на хотелиерството и ресторантьорството", казва Николчев. Той посочва ширещата се практика "всякакво, най-вече покрито имущество (сгради), да се отдава на дългосрочен наем на банки, ресторанти и прочие". Според него "за съжаление обаче през последните 15-ина години липсва каквато и да било прозрачност и отчетност при извършването на сделки от такъв характер". Доц. Николчев определя като "срамно и недопустимо" обстоятелството, че в края на всяка година "липсва каквато и да било публична информация за приходите и разходите по пера в отделните митрополии, както и информация от Светия синод за състоянието на църквата – подробности за сделките, контрагентите и ползите от тях".

Вероизповеданията

Според първоначално изнесените в пресата съобщения Светият синод подкрепя предприемчивостта на митрополит Кирил да развива бурна стопанска дейност. Главният секретар на синода архимандрит Наум обаче заяви, че от "Капитал" чува за подобни проекти. Подобна беше и изненадата на Неврокопския митрополит Натанаил, председател на Върховния църковен съвет (органът, който се занимава с финансовите дела на църквата). Но той коментира, че църквата винаги е развивала стопанска дейност, дори като произвежда жито на нивите си: "Това е с идеална цел, за доброто на всички миряни, не само на църквата."

Друг представител на Светия синод, пожелал анонимност, сподели, че такива проекти трябва да се приветстват: "Дори да бъде отпечатана една книга за християнството, трябват пари." Според него няма причини църквата да не осъществява стопанска дейност, защото "само така може да стъпи на здрави икономически основи, да бъде независима финансово от държавата, за да изпълнява и другата си роля, свързана с духовния живот на хората". Русенският митрополит Неофит смята, че щом църквата има нужда от финансови средства, трябва да ги набавя по един законен и морален начин. Той сочи за пример Света гора и хотелите й в Солун, както и Руската патриаршия с хотела й в Моск­ва. Разчита на "органи и ревизори към синода, които контролират средствата, така че няма място за спекулации".

Роберт Джераси, председател на духовния израилтянски съвет, подкрепя идеята църквата да развива стопанска дейност: "Ако хотели или други имоти носят приходи на църквата, които отиват за добри намерения, в това няма нищо осъдително, дори напротив." Хюсеин Хафъзов, говорител на Главното мюфтийство, казва: "Нашата религия позволява изповеданието да набавя определени финансови ресурси, за да бъдем полезни на богомолците." Що се отнася до конкретната идея на митрополит Кирил, той я коментира така: "Ако канонът на БПЦ позволява това, а и моралът на църквата не е в разрез с подобни дела, проблем няма."

"Една църква трябва да се издържа по някакъв начин. Ние нямаме имоти и ни е много трудно. Ако имат земи, защо да не ги използват", заяви католически свещеник, който не пожела да бъде цитиран с името си.

За председателя на Европейски евангелски алианс Николай Неделчев уловката при този казус е доколко БПЦ ще успее да разграничи духовната от стопанската си дейност. Според него трябва да се регистрира дружество по Търговския закон, което да не се управлява от свещеници.

Миряните

Миряните, които срещаме пред храма "Св. Седмочисленици", почитат църквата и нямат кой знае какво мнение относно бизнес делата й. Янка Милева, на 73 години, излиза от храма в делничен ден. Нищо не е чувала за митрополит Кирил и въобще не разбира защо му е да строи хотели. "То е така, защото 45 години [поповете] забравиха за народа и ние забравихме за църквата и вече я няма в душите на хората. И [поповете] се чудят с какво друго да се занимават, но не и със служби за нас." Янка е тук, защото е сънувала лоши сънища за децата и решила да запали свещички за здраве.

Йордан Йорданов, на 66 години, е дошъл на църква, също за да запали свещ. Сутринта изпратил внука за Германия, първи курс студент. Освен че му лис­нал вода на вратата, "си трябва и свещ, пък и за бабата, за бог да прости". За митрополит Кирил и хотелите по Черноморието не е чувал нищо. "Не разбирам вече кое е право и кое не. То бизнесът е навсякъде, разперва ръце той, и църквата сигурно се е усетила." Но Йордан се вълнува повече от друг проблем на църквата: "Ама много е слаба нашата. Колкото и пари да изкара, няма да си върне силата." Натъжава го това, че "там се карат, разделят, хората не им вярват, вече не се строят църкви". И задава въп­роса за кого ще идат тези пари от хотела – за църквата, за самия митрополит, или…

Според богослова доц. Дилян Николчев е изключително важно БПЦ да развива стопанска дейност. Не по-малко важно обаче според него е стопанските инициативи на църквата и имуществените изгоди от тях да не обслужват лични и корпоративни интереси, а да са насочени към подобряване на състоянието й, което от своя страна да "подпомага благосъстоянието на вярващите, дори на невярващите, а оттук, ако щете, и на самата държава". Богословът дава пример с Православната църква в Кипър, която днес е собственик на завод за безалкохолни напитки, на най-голямата телевизия в страната и е най-големият притежател на морски плавателни съдове. Приходите от всичко това не само че работят за доброто икономическо състояние на църквата, но почти изцяло обезпечават здравеопазването и образованието и служат за мисионерска дейност извън пределите на Кипър.

Ясно е, че БПЦ трябва да е икономически самостоятелна и стабилна институция. Тоест по принцип стопанските инициативи на църквата не са по подразбиране странни или непривични. Важни са обаче две неща. Първо, църквата да обръща по-голямо внимание на духовния, отколкото на финансовия живот. Да се старае да привлича преди всичко повече хора в храмовете, а чак след това – повече пари в касата. И второ, когато прави сделки, да ги прави прозрачно, без да провокира съмнения за корупция и обслужване на частни интереси. Все пак действа пред очите на Бог.