Нравствената проблематика пред бъдещия свят

Новата ситуация. Бурното развитие на съвременната наука и технология откри нови хоризонти, но и създаде нови нравствени и социални проблеми. То предостави огромни възможности и различни средства, които могат радикално да преобърнат или напълно да разрушат света. Това развитие служи по-ефикасно на нуждите на човека, но още повече улесни неговата дезинформация и експлоатация. То направи възможно глобалното сближаване, но разруши сплотеността на социалния живот. Днес човекът е свободен от много връзки и ограничения и прониква навсякъде, без да се колебае. Той разпростира завоеванията си в микрокосмоса и макрокосмоса, като отбелязва впечатляващи успехи, но едновременно с това създава огромни рискове. Човекът се намесва в генетичния код на растенията и животните, като в същото време се опитва да направи това и със самия себе си.

Обстоятелствата. С развитието на науката и технологиите бяха решени много отделни проблеми, но възникнаха нови. Създадоха се по-благоприятни условия за работа, но се увеличи безработицата. Жизненият стандарт се подобри, повиши се средното равнище на живота, увеличи се свободното време, но, от друга страна, се засили бедността, увеличи се броят на заплахите за живота, нарасна стресът. Проблемите в живота не намаляха и въпросите, които днес се поставят, не са по-маловажни от тези, които са били поставяни по-рано. Накрая, развитието на технологиите, което наложи обособяването и разпределянето на човешката дейност, стимулира отчуждението и засили екзистенциалния разрив на човека.

Въпросите. В този контекст усилено се поставят следните въпроси. Как човекът трябва да живее и да постъпва при новите възможности и средства, с които разполага? Позволено ли му е да прави всичко, което може? Дали не са нужни ограничения в неговите стремежи и изследвания? Ако това е така, как той трябва да ги ограничи? Какви критерии трябва да има? Кои правила може да използва? Дали наличната етика е достатъчна, за да се преодолее съвременната ситуация, или е необходима нова етика? И накрая, как той трябва да се отнесе към острите проблеми и засилващите се нравствени предизвикателства на бъдещия свят?

Новата проблематика. Като започнем от последния въпрос, който на практика обобщава предходните, можем да отбележим следното. Бъдещият свят не е изцяло нов, нито е изолиран от света на миналото и настоящето. Бъдещият свят се ражда в настоящето и се корени в миналото. Неговите проблеми всъщност не са нови, а продължават, възпроизвеждат или изострят проблемите от миналото и настоящето. От друга страна, във всяка една епоха човекът е същият и има същите основни потребности. Освен това са налице значителни промени във вида на нещата, както и в ритъма, с който те се променят. Новите хоризонти, които се откриват пред човека чрез съвременната наука и технологиите, новите възможности и новите взаимоотношения, които се формират в социалната реалност, водят до нов начин на живот, който създава нова проблематика. Към проблематиката на съвременния живот, както и към проблематиката, която се очертава в близкото бъдеще, не се подхожда с решения от миналото. От друга страна, тази проблематика в същността си не е откъсната от проблематиката на миналото.

Промяната на ситуацията. Човекът винаги е бил себелюбив и склонен към страстите на гордостта, алчността и сластолюбието. Чрез новите удобства и възможности, които е придобил, с новите хоризонти, новите структури и големите промени в социалния, културния и политическия живот, които е извършил, той усилва себелюбието, увеличава неопределеността и улеснява задоволяването на страстите. Днес човек може по-лесно да се гордее със своите постижения, да живее в по-голям лукс, все повече да консумира, все по-удобно да безчинства и все повече да разхищава. В същото време скоростта на промените е неподвластна на човека, който вече не е способен да контролира нещата и често изпада в клопка.

След Втората световна война понятието за развитие било отъждествено с икономическото развитие и установило едностранчиви насоки в политическия, социалния и индивидуалния живот на човека, които пренебрегват и презират неговите най-дълбоки духовни потребности. В същото време човекът разшири сферата на своите контакти и направи действията и решенията си по-продуктивни и ефективни в пространството и времето. Днес човек може да иска и да осъществи повече неща. Последиците от неговите действия и нагласи влияят не само върху близкото, но и върху по-широкото му обкръжение. Това влияние не се ограничава до миналото, а се разпростира в бъдещето.

Разбира се, съществуващите етически правила не обхващат всички аспекти на съвременния живот и не могат да се използват безпроблемно чрез някаква външна аналогия или прилика.

Новите елементи. За общочовешкото съзнание убийството, прелюбодеянието, кражбата, лъжата, несправедливостта, експлоатацията, заграбването на благата на ближния са зло и остават зло. От друга страна, в нашата епоха се извършват безброй преки и косвени убийства чрез ядрените оръжия и химическите вещества, чрез абортите и биологичните експерименти, чрез неспазването на правилата за движение по пътищата и безразличието към вземането на мерки за безопасност в дома или на работното място.

Прелюбодеянието се осъжда от християнската етика като „увреждане на рода”¹. Това „увреждане на рода” обаче се извършва на биологично равнище по хладен лабораторен начин. Хетерологичното изкуствено оплождане е оскверняване на рода, което се насърчава в международен мащаб. Дали това обаче може да се отъждестви с прелюбодеянието? Как то трябва да се оцени и да се разглежда в нравствен аспект? Особено благотворно, но и търгувано по престъпен начин е трансплантирането и донорството на телесни тъкани и органи.

На последно място, по икономически причини в животинския и растителния свят се извършват огромни промени със значителни последици за здравето и околната среда. Каква е оценката на тези явления и какъв е правилният подход към тях?

Информационните технологии. От друга страна, появата на информационните технологии, които заемат все по-важно място във всекидневния живот, задава нови параметри в личните и обществените взаимоотношения, както и в понятието за придобиване, употреба и съхраняване на продуктите, за присвояването и за законния обмен на информация. По този начин информационните технологии, които обслужват обществения и частния живот, в същото време улесняват масовото общуване на хората и цялостната организация на обществото.

От друга страна, информацията не е някакъв видим обект, който може да бъде придобит, запазен, използван и разменян, подобно на различните търговски артикули. Това означава, че известните нравствени правила за право на притежание, разпространение, присвояване и законна обмяна на продуктите не могат да се приложат по същия начин в областта на информационните технологии².

Интернет. Особено чрез интернет се формира едно небалансирано и недосегаемо общество, което стои над държавните ограничения и националната принадлежност. Това общество премахва пространствените разстояния, но заедно с това и непосредствеността на личните взаимоотношения. Целият нравствен и социален живот на хората се проектира в хоризонта на това недосегаемо общество като сенчеста реалност, която притъпява чувството за лична отговорност и улеснява активността.

Състоянието на човека. При това положение човекът и неговият живот днес достигат особено чувствителен момент. Човекът се изправя пред глобалността, а паралелно с това изпитва голяма несигурност и криза на идентичността. Човешкият живот се улеснява, но едновременно с това се угнетява под властта на машината и безцелните промени. Без да има някаква духовна ориентация, човекът се подчинява на хода на нещата и се лишава от всякакъв реален смисъл в живота. Вярва, че промените стават от само себе си и че той самият не трябва да им се противопоставя по никакъв начин. Развива форма на стоическо безразличие и се ръководи от хода на нещата. По този начин човекът се отчуждава; предава се на машините, движи се, развива се, мисли, бори се, забавлява се, размишлява, живее и умира с тях. Така се създава нов тип проблеми, свързани с механизирането и механистичния подход към човешкия живот. Тези проблеми водят неизбежно до нравствена и социална безизходица, защото липсва необходимата духовна опора за тяхното преодоляване.

Нуждата от нови правила. Новите обстоятелства и хоризонти, които се предлагат на човека чрез развитието на науката и технологиите, изискват нови правила за поведение. Тези правила не трябва да се ограничават до статичността на пространството, а да се разпростират в динамиката на времето, което придобива все по-голямо значение за човешката дейност и живот. Въпреки наличието на добра воля, без тях социалният живот не може да функционира правилно. Тези правила обаче не се диктуват непосредствено от създалата се ситуация, а се формират чрез духа. Разбира се, обстоятелствата спомагат за формирането на правилата. Но ако отсъства духът, който задава целите и осмисля нещата, тогава объркването е неизбежно. В това се състои и основното безсилие на съвременния човек, което вече е стигнало до критична точка.

Научната методология. От епохата на Ренесанса хората започнали да изоставят Бога и да се автономизират. Истините на християнската вяра и живот били превърнати в метафизични и нравствени ценности. Личността забравила своя вътрешен свят, а нейните лични отношения с хората и света се принизили и станали обективни. На равнището на науката този факт бил утвърден чрез „обективността” и „аксиологическата неутралност”. На света се гледало като на машина, която е обусловена от природната закономерност. Субектът бил отделен от обекта, а всичко, което не може да съществува като обект, да се изчисли и използва, било отхвърлено. Самият човек вече се разглеждал „обективно” и сърцето му било забравено. Бил оценен като производствена единица и бил отъждествен с неговите биологични и психологически функции. Принципите, които човекът с ренесансов дух приел за основа, предвид неговата нравствена и социална ориентация, били така наречените принципи на естественото право. Чрез налагането на историческата и критическата мисъл тези принципи също получили относителен характер.

Кризата на ценностите. Чрез модерните научни теории вярата се ограничава до детерминизма и се отваря пътят към новото и неповторимото³. Този факт разтърсва условната сигурност на човека, засилва неговото своеволие и допринася за по-нататъшното му вътрешно фрагментиране. Последица от този процес е така наречената криза на ценностите, достигнала своя връх в нашата епоха. Тази криза има много форми. Много ценности са почти забравени, като уважението, послушанието, смирението, целомъдрието, тъй като се смятат за архаични или нелепи за съвременния човек. Други ценности се поставят под съмнение или се смята, че не вдъхват доверие, като редът, дисциплината и скромността. Накрая, има ценности, които са по-широко застъпени, като равноправието, свободата, демокрацията, независимостта, напредъкът, справедливостта, но в крайна сметка се разпадат и отмират, тъй като се приемат по произволен и често пъти диаметрално противоположен начин от различните членове на обществото⁴. Единствена мярка за всички неща остава автономният човек с неговите многообразни желания и хаотично мислене и нагласа.

Необмисленото пътуване. Съвременният човек се съсредоточава в количеството и пренебрегва качеството. Той се грижи за количествените величини и е безразличен към другите неща, поради което не е способен да има всестранен подход към живота и губи своите духовни хоризонти. Отчуждава се от собственото си Аз, разкъсва се вътрешно, масовизира се, механизира се и се изгубва в анонимността. Животът на човека се свежда до равнището на неизбежността, като сам се предава на отегчение и безразличие. Отношението му към нещата се подкопава и се превръща в механичен процес. Това се вижда най-вече от формата, която е придобил трудът. Същото става и с консумацията, информацията, комуникацията, забавлението. Човек не консумира това, от което има нужда, а изживява процеса на консумиране. Не се информира за това, което го интересува, не комуникира с това, което желае, не се радва на това, което търси, а влиза в процеси, които го водят към всичко това⁵.

Кризата съкрушава човека. Както казва св. Максим Изповедник, отдалеченият от Бога човек чрез постоянното движение на своята гномична воля върви към все по-голямо разложение, което покварява личния и социалния му живот⁶. Докато живее в това състояние, човекът не може да властва над себе си, да се утвърди като личност и да познае пълнотата на живота. Духът умира, животът се механизира, а обществото става едноизмерно.

Битие и благобитие. В едноизмерното общество няма място за етиката и това е естествено, тъй като етиката предполага движение от битието към благобитието, от възможността към пълнотата. Когато битието се припознава като благобитие, а възможността – като пълнота, тогава не остава място за етиката. Тогава изчезва динамиката на живота, унищожават се принципите, отпадат ценностите. Поведението на човека губи ориентация, а етиката се превръща в статистика. Вследствие на бурното развитие и промени, които влияят на хората и създават безразсъдни пристрастявания и неизпитани порядки, истината получава относителен характер, а общото съзнание се размива. В тази ситуация чрез една добре изработена демагогия осмиването лесно може да се представи като защита, объркването – като свобода, неуспехът – като успех, а нравственото безразличие – като прогрес и модернизация. Безнравствеността открито се насърчава, става нещо обичайно, узаконява се и накрая получава аплодисменти. Нравствените сетива на хората се притъпяват, покварата се толерира, а когато човек се отвращава от нея, той няма сила да ѝ се противопостави. Вижда огромно тресавище, но не намира изход.

Безизходицата. Тези симптоми стават все по-осезаеми и в крайна сметка са личби на времената. Въпреки техния конвенционален характер и връзка с конкретни личности и неща, те изразяват всеобщата безизходица на нашата епоха – безизходица, която е пряко свързана с обезличеното присъствие на християните в обществото. Упадъкът или пълното замиране на християнския живот заедно със слабостите на християните до голяма степен допринасят за достигането до това състояние. С безизходицата, до която е стигнал съвременният свят, започва предизвикателството на бъдещия свят.

Изходът. Изходът от тази безизходица не може да бъде даден от науката и технологията. Не може да бъде даден чрез обожествяването на човешкия разум или чрез усъвършенстването на машината. Подчиняването на материята изтощава човешкия ум. Поробването на машината потиска неговата персоналност и стимулира анонимността. Изходът е възможен чрез духовното обновяване на човека. Той идва чрез очистването на ума от страстите, с неговото завръщане в сърцето и повторното му свързване с източника на светлината. По този начин човекът вътрешно се събира, открива истинското си Аз и се освобождава от тираничното присъствие на материалистичното мислене и от властта на машината.

Традиция и съвременна цивилизация. Нравственото предизвикателство на бъдещия свят има особено значение за православната християнската етика, защото фокусът на нейния интерес е насочен към човешката личност, а неин хоризонт е целият свят. Със своята егоцентрична и евдемонистична ориентация съвременната цивилизация е пряко противоположна на православната християнска традиция с нейния общежитиен и подвижнически дух. От друга страна, тази цивилизация не може да бъде разбрана без християнската традиция по начина, по който тя е била формирана и разпространена в западния християнски свят.

Човешките права. Декларацията за свобода, равенство и достойнство на хората и признаването на техните неотменими права са характерни явления⁷. Тези положения, които се изтъкват като висши завоевания на цивилизования свят, имат своите корени в дългогодишната християнска традиция. Неповторимото достойнство на човека, което оправдава неговите неотменни права, извира от положението му на творение по Божий образ и подобие. Човекът се оценява през призмата на връзката му с Бога и затова не зависи от нищо друго и има неотменими права. Без тази богословска основа декларацията за човешките права остава неясна. В същото време начинът, по който се изтъкват човешките права, показва прякото влияние на индивидуалистичния хуманизъм на Просвещението. В действителност този хуманизъм подкопава основите на християнския хуманизъм, който отнася ценността на човека към Бога. Като отчуждава човека от Бога и го разглежда самостоятелно, без никаква надсветовна връзка и отношение, този хуманизъм го свежда до проста индивидуалност и ограбва личния и социалния му живот. Човешките права се изопачават и се превръщат в разрушителни елементи на социалния живот и в средства за власт над слабите.

Подобни наблюдения могат да се направят и в други сфери на съвременната цивилизация, където съществени елементи от християнската традиция са били преобразувани или превърнати в културни ценности.

Самокритика. Тези обстоятелства имат голямо значение и спешно налагат самокритика и вземане на конструктивни мерки от страна на християнския свят. Самокритиката, която води до установяване на грешките и пропуските, е необходима предпоставка за изправянето и съзидателното пътуване към бъдещето. Чрез самокритика, покаяние и искрено отношение към новата проблематика етиката става по-автентична и точна. В противен случай тя става лицемерна и нереалистична. Това важи особено в областта на християнската етика, а освен това изходната точка на християнския живот е покаянието.

Покаяние. Покаянието не означава отричане на творческата способност или ограничаване на персоналността. Напротив, покаянието е предпоставка за истинско творчество, което е възможно дори с отрицателни елементи от миналото. Неуспехите и пропуските стават поводи за изправяне и подобряване. Без покаяние няма надежда за съзидателно движение към бъдещето. Налице е само разрив с миналото, който създава проблеми в настоящето и замъглява бъдещето.

Чувството за суета. От друга страна, науката и технологията, дори и в най-оскъдната си форма, не са дело на дявола, а на човека, който е сътворен по Божий образ и подобие. Злото не е в науката или в технологията; то започва от ума на човека и се привежда в действие, когато той злоупотреби с тях. Науката и технологията изразяват човешкото битие. Но от момента, в който започват да го изразяват и отпечатват в конкретни продукти или постижения, които служат на злото, те не действат в негова полза. Така например унищожителните оръжия или порочните образи представят науката и технологията като инструменти на злото. Натрупването на такива продукти или постижения става причина за разрушителните заплахи в света. По този начин човекът вижда ограбването на своите постижения. Той преживява онтологията на суетата сред грандиозността на безипостасната пълнота.

Сближаването между хората. Едновременно с това научният подход към света разкрива определени обективни елементи, които помагат на човека да се доближи до основните истини на православната християнска етика. Единството на света и хората, органичната връзка на всеки човек със своя ближен и с цялото човечество, признанието, че с присъствието и живота си всеки човек влияе на състоянието на целия свят – истини, които са били преживени и формулирани на висшите равнища на духовния живот (срв. Гал. 3:28)⁸, – са общоприети положения на съвременната наука. Накрая, днес глобалните заплахи, общите потребности и надежди карат хората да се сближават все повече помежду си, в сравнение с която и да е предишна епоха. От това явление се възползват силните на земята, за да пропагандират и прокарват варварската глобализация на новата епоха. Същото явление, което обаче има за мярка Христос, призовава човека да потърси и да живее истинската глобалност в себе си и в своите взаимоотношения със света.

Ако вземем предвид, че основа на християнската етика е любовта към целия свят и че опитът от любовта към ближния е утвърждаване на любовта към Бога, можем да разберем интереса на православната християнска етика към тези явления от нашата епоха.

Нужда от единство. Разбира се, човекът не гори от особено желание да усвои тези послания и да основе живота си върху любовта и единството. Налице е обаче нуждата, която се обръща в почтено усилие. Днес човекът може да унищожи възможностите за оцеляването си на земята и може да направи това не само чрез някакъв военен конфликт, но дори чрез мирното съжителство. Когато съжителството на народите на земята няма някакво положително съдържание, а продължава да се крепи върху конфронтацията, макар и в днешната асиметрична форма, перспективите не могат да бъдат обнадеждаващи. Последиците от конфронтацията и все по-нарастващото икономическо развитие са достатъчни, за да унищожат планетата.

Откъс от Християнска етика I том на проф. Георгиос Мандзаридис, „Омофор“ 2011, превод: Константин Константинов

Бележки

1Вж. Св. Григорий Богослов. Слово 37, 8. // PG 36, 292C.

2За повече вж.: Sachsse, H. Technik und Verantwortung. Freiburg, 1972, s. 134–136.

3За повече вж.: Μπέγζου, Μ. Ἀνατολικὴ ἠθικὴ καὶ δυτικὴ τεχνική. Ἀθήνα, 1992, σ. 88; Παύλου, Γεωργίου. Νόστος ἀσύμμετρος προσώ#που. Тόμ. Α. Ἀθήνα, 1994, σ. 36.

4Вж. Sachsse, H. Technik und Verantwortung, s. 29.

5Вж. Baudrillard, J. Ἡ διαφάνεια τοῦ κακοῦ. Ἀθήνα, 1996, σ. 57.

6Вж. Св. Максим Изповедник. Различни глави, 1, 47. // PG 90, 1196C.

7Вж. Декларация за правата на човека на ООН от 10.12.1948 г.

8Св. Григорий Нисийски. За устройството на човека. // PG 44, 185C; Софроний, архим. Свети Силуан Атонски. София, 2008, с. 62.