Мисия „Просветител“

В памет на схиигумения Възкресия – монахиня Валентина Друмева

Портрет на монахиня Валентина: Марлена Юрукова

Има хора, които правят всичко възможно, за да изглеждат силни в очите на околните. Те позират, преиграват, „повдигат се на пръсти“ и по всякакъв начин се опитват да създадат впечатление, че са неуязвими и винаги подготвени за всяка житейска ситуация. С това прикриват своите комплекси и чувство за малоценност. А пред съда на съвестта си намират удобното оправдание, че „всички правят така“ и, че животът е борба и всеки трябва да заслужи мястото си в него. Но има и хора, които колкото и парадоксално да звучи на езика на света, съзнателно се стараят да се смирят, да се снишат и да не говорят за себе си. Това са личности с голяма духовна сила, осъзнали своята конкретна мисия, които следват своя път, понякога неразбираем за другите. Те избягват да блестят, а искат едно – да бъдат „истински“ в дълбокия, искрен смисъл на думата. Следват своята вътрешна траектория последователно и неотстъпно, и никой не може да ги отклони от нея. Първите се страхуват от своя отлив, а вторите от своя прилив…

Схиигумения Възкресия (монахиня Валентина) беше от втория тип. Малко е да кажем, че беше „силна жена“. Светските определения за един духовен човек са твърде оскъдни, за да изразят това, което тя носи с примера си. Тя беше човек с мисия. Някой може да каже: но, за Бога, всеки има някаква мисия. И за себе си ще бъде прав. Защото да бъдеш християнин означава, че си призван и призован от Спасителя за свято служение. Още повече, ако си духовник и Той те е облякъл с духовна власт. Но всички ние, които сме чеда на Майката Църква,  част сме от Тялото Христово и сме живели може би малко, но достатъчно в нея, знаем, че при някои от „родените от жена“, тази мисия е особено значима. И това далеч не е плод на самовлюбеност, а на личностно призвание, благословено от Бога.

Монахиня Валентина беше не само избрана, но и обдарена от Него с много харизматични дарове. За тези, които я познаваха истински, нямаше никакво съмнение, че тя бе изключителна личност – отличен организатор, изявен водач на едно малко духовно сестринство, талантлив писател и отдаден на делото си духовник. Всемогъщият и Всемилостив Бог щедро бе отдал харизма и талант в много посоки. Тя беше извор, от който бликаха много потоци, които напояваха обилно и щедро всичко, до което се докоснеше. Но преди всичко бе просветител. Апостол на познанието, богоозарена личност, която пръскаше Неговата светлина. И цялото ѝ поведение говореше, че не търси самоволно себеизява и слава, а просто беше Негова. Във висша степен за нея се отнасят думите: “Не нам Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина“ (Пс. 113:9). Тя беше пример за избран съсъд и дълбоко кенотично отношение към Бог и хората. Всичко в нея излъчваше необикновен баланс и вътрешна симетрия, и се предаваше по невидим начин на всички, които общуваха с нея. Във всичко се държеше овладяно, сдържано и с духовно достойнство. С мислите и делата си тя бе покрила себе си с покрова на смирението. Но не на мнимото, а на истинското. Това което е като диамант, който блести, с каквото и да бъде покрит. Всичко в нея излъчваше сила, но овладяна и завършена, която не парадираше с нищо и не дразнеше никого. Така както успяваха истинските духовни старци, тя също се стараеше и успяваше да общува с всеки, съобразно неговата индивидуалност и самобитност, без да накърнява чувствата му и дълбоко уважаваше неговата неповторима личност. Смиряваше се във всичко свое – и в радостта, и в болката.

Поради тази причина не искаше светът да знае нейното духовно име – схиигумения Възкресия. Имаше някакъв особен праг, вътрешна преграда, мярка за всичко и всекиго. Не просто избягваше, а ненавиждаше греха! Очите ѝ гледаха по-ниско от другите, погледът ѝ беше насочен надолу и винаги беше някак замислена и вглъбена, освободена от външни порови и излишни изблици на ума. И ставаше така, че всяка нейна дума имаше своята тежест и се възприемаше от другите. Тази духовна жена нямаше изявени лични и духовни врагове. Когато си поставяше нещо за цел, го постигаше рано или късно, вървеше след своите цели последователно и методично, следвайки своя вътрешен замисъл и вътрешна логика на личността. И Бог, Който възнаграждава всяко усилие, което изхожда от топло сърце и чисти помисли, я възнаграждаваше с успех във всяко нейно начинание. В разговорите си излъчваше топлина и вътрешно спокойствие. Винаги изглеждаше притихнала, и респектираше с осанката си и всеки свой жест или дума. Във всяко начинание беше преди всичко човек! Дори и тогава, когато получаваше похвали за успехите си, тихо въздъхваше с приведена глава или просто сменяше темата. Споделяше това, което е постигнала с Божия помощ пред малко или много хора, но винаги семпло, спокойно и без патос.

В Калофер беше организирала малко духовно сестринство, и с голямо внимание и старание се грижеше за него. Даваше всичко от себе си както за чистотата на отношенията между сестрите, така и и за реда в обителта. Там винаги беше чисто, подредено и пълно с цветя. Притежаваше дарбата, присъща на всички истински духовни хора, да общува с всякакви индивиди и го правеше много непринудено. Всячески избягваше сложните фрази и заучените формули. Беше чужда на всякакво парадиране и говореше ясно, точно с прости думи. Успяваше да намери отзвук на всички свои духовни идеи с представителите на светската власт и те ги възприемаха и съдействаха във всички тях. Спечели доверието им с любовта и търпението си, но най-вече с почтеността си. Всякаква съпротива срещу нея рано или късно се преустановяваше и винаги по някакъв особен начин постигаше целите си. Тя имаше забележителна християнска мисия! Но мисия изцяло православна – без излишен шум, топла и достъпна, обърната към сърцата на околните. Пребори се с протестантите в града и стана така, че всяка светска инициатива имаше изявен православен характер, и с това издигна авторитета на Светото Православие толкова високо, че се превърна в стожер за всички в града. Тя не само обичаше децата, но и ги възпитаваше. Отделяше им часове и потъваше в техния свят, като говореше на техния чуруликащ език. Беше си изградила принцип – да кани групи от различни градове на страната, проповядваше им и най-вече, даваше им личен пример с всичко свое. Така че те самите я търсеха и  ѝ пишеха писма. Раздаваше и се отдаваше, но беше винаги силна. Всеотдайна, но и някак си неприкосновена! За нея се отнасяха в пълна степен думите на св. Порфирий Кавсокаливит: “Бъдете непоклатими като скали!“ (“Букет от съвети“).

Много вълни се разбиваха в нея, но тя остана стожер на вярата и Светото Православие. Завеща такова духовно наследство, което тепърва трябва да бъде изследвано в пълнота. Толкова много книги за деца, стихотворения, поеми, пиеси… Но преди всичко се посвети на един колосален труд – написването на 15 тома от събраните жития на духовници-мъченици на вярата в епохата на атеизма от 1944-1989 година. Тази непосилна задача, претворена на практика, е пряко свидетелство за духовното ѝ помазание и белег за избраничество, защото то може да бъде плод не само на желание за труд, но и на пряката намеса на Бога. В него и особено в него, Той повече от всичко изля пълнотата на своята изобилна благодат. Като истински апостол тя няколко пъти обиколи страната, среща се с какви ли не хора, преработи писма и откровения, и след като събра целия този материал след хиляди свидетелства, описа житията на 635 свещеници. Много хора я предупреждаваха, че ще срещне съпротива и неразбиране от много страни, но с Божията помощ тя превъзмогна и победи всичко и всички. Защото се молеше и бе водена от ангели в тази свята задача да възкресява паметта на богоизбраните. Тя ги изяви на света и чрез нея Бог им отдаде слава и преклонение като угодници Христови във времена на изпитания. С това преобърна мнението на много хора, че безбожната власт у нас е била наложена без съпротива от духовните среди, а нашата Църква била не само услужлива, но и раболепна като поведение. Тя представи истинската, пълноценната картина на българското духовно страдалчество в името на Христа и показа на всички истинските духовни устои на българския характер. С това изчисти името на духовенството за поколения напред и със свидетелствата на тяхното кръвно мъченичество изгради съвременния образ на българската святост.

Сега вече този, който иска да се убеди в това истински, просто трябва да се вгледа в светлата задача, която именно тя изпълни за „полза роду“ и слава Божия! Това е задача, съпоставима само с това, което са сторили нашите възрожденци и духовни водачи, като св. Пимен Зографски и Петко Р. Славейков. Когато един грешен човек се огледа в такъв стълб на благочестие и пример за благодатно творчество, той изпада в едно особено състояние. От една страна усеща своята немощ и пълна нищета, и е на границата на личното отчаяние, но от друга, се вдъхновява и диви на изобилната благодат, която Светият дух е излял върху такива личности. Те са се превърнали още приживе в светилници по пътя за спасение и „живи камъни“, чийто пример сам по себе си е благовестие! За монахиня Валентина в истинския смисъл на думата се отнасят думите на св. ап. Павел: “С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих, прочие, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведния Съдия“ (2 Тим. 47-8).