„Божествената красота на Словото“ – в Бачковския манастир бе открита изложба живопис на художничката Милена Велчева

На 16 юли, в експозиционната зала на Бачковския манастир, беше открита изложба живопис на художничката Милена Велчева.

Изложбата се организира под егидата на игумена на манастира, Величкия епископ Сионий, и е посветена на 70-тата годишнина от възстановяването на патриаршеското достойнство на Българската православна църква и 630-годишнината от заточването на последния български патриарх на Втората българска държава – св. патриарх Евтимий, в Бачковската обител.

Боговдъхновените творби на Милена Велчева са инспирирани от ранната християнска духовност и мистичен усет за сътворението и единението в Св. Троица на света и човека, талантливо вплетени в старата българска история, видяна през призмата на Христовата отдаденост на ранните български владетели и носителите на „държавата на духа”. Особено впечатление прави работата на Милена с цвета, акцента върху лилавото като най-верен проводник на духовните преживявания, „събраната” перспектива, която ни отпраща към иконата, съобщават от манастира.

Във вселената има един абсолютен Творец. Еволюционна цел на всички разумни същества е да станат негови сътворци, да се включат в творческата му дейност на различни нива. Творческият импулс е заложен във всяко живо същество, достигнало прага на разума. Този импулс намира израз в стремежа да пресътворим света, в който живеем, да го направим по-благороден, по-красив, по-съвършен. Това е външната страна в изявата на творческия импулс. А насочен навътре, той ни подтиква да работим върху самите себе си, да развиваме потенциала, който ни е вдъхнат от Твореца.

Коя е силата, която поражда творческия импулс?

Божествената Любов! Тя е едновременно изначален принцип, произхождащ от дълбините на Божията същност, цел на духовното израстване за всички, върховна добродетел, от която произлизат всички останали. Няма творческа изява, която да не е породена от Любов. Ако Любовта отсъства, няма творчество, а рутина. Творческият процес създава ново, по-висше качество, а рутината възпроизвежда наличното. Днес ние виждаме света в неговото греховно състояние, загубил своята първоначална доброта и хармония, но макар и повреден от греха, той отразява премъдроста на Твореца.

Логос е понятие от античната философия – всеобща закономерност, разумна основа на света, висш разум. В Стария Завет Логосът е божественото начало 9 Бог Слово, а в Новия Завет – Логосът се отъждествява с второто лице на Светата Троица, въплътения Божи Син Исус Христос.

Идейното съдържание на изложбата „Божествената красота на Словото“ търси излъчване и визуализация на аспектите на тези понятия със средствата на индивидуалното художествено преживяване на съвременен художник. Взаимовръзката Логос – Слово, е кодирана в изображенията на Гетсиманските градини, „Троица“ в изначалната красота на всемира, в образите „София“, „Рождество“, „Слово“, в символичните картини, отразяващи възвишени състояния на човешката душа, в картините с манастири и природа, по същност духовни състояния на самата природа… И в цикъла „Свети Седмочисленици и св. цар Борис I“, „В търсене на Полихрон“, „Архиепископията в Охрид“, „Атон – Хилендар“, триптиха „Генезис на българското православие – Кубрат, Аспарух и Тервел“, „Св. Евтимий“, както и в дигиталните постери с имплантирани текстове, средновековни и от зората на кирилицата, в конкретния смисъл на словото и значението му за величието на отечеството ни.

Великият български принос към световната цивилизация има конкретни човешки лица. Св. крал Тривелий Теоктист – спасителят на Европа, който с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и го спасява от ислямизация.

Св. Св. Кирил и Методий – „Искони бе слово и слово бе у Бога и Бог бе слово“ – първите записани думи на славянски, излезли изпод перото на Константин-Кирил Философ – той превежда гръцкото Логос именно със Слово. 300 милиона човеци в света пишат на кирилица.

Св. Киприан Българина – продължител на делото на св. Патриарх Евтимий. Киприан обединява огромно духовно пространство като първи Московски и Руски патриарх, и осигурява нов дом за Православието, след залеза на Византия.

След Темата за Преображението, присъстваща в последните три мои изложби, темата за Словото, естествено, закономерно и красиво проникна в мен и пожела да бъде визуализирана и представена. И в Преображението, и в Словото присъства могъщата творческа енергия, което създава смисловата поанта между темите.

Изборът на пастелна техника цели подсилване на възприятието за бистрота в емоционалността, деликатност при внушението на идеите, на преходите и цветовите съотношения, преживяване на откъсване от реалното и преселение в паралелно пространство.

Несекващият път на Словото е загатнат с присъствието на съвременен български поет. Специален гост на откриването на изложбата е Иля Велчев със стихове от новата си поетична книга „Много дълго ще бъдем мъртви, за да живеем без любов“.