Това не е техническа проверка

Всъщност, след 12 години подготовка, Ангел Иванов издава две книги под покрова на една и съща корица. Първата естествено се казва „Техническа проверка“, съдържа четиридесет и девет най-различни по форма, дължина и теми дебютни разкази и – както често се прави – носи заглавието на началната история от сборника. Със своите на места по-скоро сполучливи, на места просто страхотни или не-чак-дотам разкази тази книга проследява пътя на Ангел и израстването му като автор. „Техническа проверка“ като проба на собствените възможности, като хвърляне на ръкавицата и в крайна сметка – като предизвикателство към публиката да посегне към един дебютен сборник, доверие което не всеки читател би оказал. Но не затова Деян Енев я нарича „може би най-силният разказвачески дебют през последните години“ – думи, които определено тежат. (Не затова впрочем pravoslavie.bg помества и моя кратък текст за нея, колкото и добър приятел да е Ангел на сайта.)

Преди да продължа – моля отворете този линк и изчетете въпросния първи разказ, дал заглавието на книгата, под което тя ще остане в библиотечните каталози. Ето го още веднъж, отнема не повече от 45 секунди.

Щом любов нямам…. разбрахте ли? (Няма нужда от повече „стрес-тест“ четене, нали?). И тук идваме и до втората книга под покрова на същите корици, която далеч вече не е техническа проверка. Пътеписът на Ангел Иванов, в истинския и безкрайно красив смисъл на тази толкова наша си дума. Разкази – описание на Пътя. Лазенето, прохождането, препъването, изкачването, почивките, колениченето. На гости у обикновено свещеническо семейство в малък град, където е останал да пренощува; на обиколка из Светите земи, заедно с баба си и братовчедка му; в кварталната църква в родното Габрово заедно с племенника си Борис от Корея, на стоп към Кръстова гора; влачейки на гръб окаян бездомник от Градската градина до „Св. Ал. Невски“; с раница на гръб повече от 100 километра между Света София и Светата Рилска обител – навсякъде Ангел успява да ни вземе със себе си и да повървим заедно по Пътя, който от негов неусетно става и наш.

И както често става с хубавите разкази, каквито несъмнено са пътеписите на Ангел от втората му книга, да успеем да се пренесем в тях, да заговорим сърце със сърце, да се възрадваме заедно за откриването на новия храм или да се поклоним за последно на Дядо Добри в селската байловска черква и – в крайна сметка – да продължим с по-убедени стъпки нататък по Пътя ни.