Кое е по-важно: Литургията или молитвата към светците?

Този въпрос на пръв поглед е много прост, но всъщност е доста сложен. От една страна, не искаме да омаловажаваме значението на Литургията. От друга страна, не искаме да изпаднем в „лек обновленчески протестантизъм”, както казват, защо да се молим прекомерно на светците.

Нека се опитаме да разплетем тази сложна плетеница.

Нашите молитвеници изобилстват (и това е добре!) с различни молитви към светците и множество молитви към Пресвета Богородица пред многобройните ѝ икони. И това, повтарям, е добре. Но тук има опасен момент, когато човек може да изпадне в един вид езичество. Когато християнинът вижда в Православието само земното и материалното. Например:

„Сега ще се помоля на свети Николай за моите деца. След това ще се помоля на Пресвета Богородица пред Нейната Остробрамска икона и в дома ми всичко да бъде наред. След това ще се обърна към блажената Ксения Петербургска или към светия мъченик Йоан Сочавски, за да имам пари. След това ще отправя молитва към свети Йоан Богослов, апостол на любовта, за да има любов в семейството. След това ще се помоля пред иконата „Неупиваема чаша“, за да не пие съпругът. А може би ще прочета и няколко акатиста.“

На такъв човек бих искал да задам един въпрос:

„Кога в последно време сте се молили на Бога, без да искате материални неща? Просто сте се помолили. От сърце. Кога просто сте се молили? Застанали сте пред Бога, без да искате нещо от Него? Просто сте разговаряли с Него – със Създателя?“

Свети Теофан Затворник казва, че молитвата е творчество. Това е творчество на душата, на сърцето и на Светия Дух, който обитава в тях. Да, има форма, има молитви, дадени ни от светите отци. Но техните думи трябва да станат и наши, наши собствени думи, думи на нашето сърце. Думата „молитва” произлиза от дума „меля”, както водата пада върху воденичните камъни на мелницата, а те премилат нашата, потънала в грехове и страсти човешка природа, в небесно духовно брашно, подходящо за Небесното Царство.

И ако човек се моли само по материални причини, тогава молитвата за него е мъчение, тежко бреме. И такъв човек може да прочете много акатисти и други различни молитви, но някак си не може да достигне до същността и истинската цел. Тя сякаш е близо, но все минава покрай него. Изглежда, че е някъде наблизо, но все още не е там, където трябва да бъде.

Нека си спомним думите на свети пророк Давид: „Аз пък съм червей, а не човек” (Пс. 21:7). Защо светият пророк сравнява падналия човек с червей? Защото червеят е сляпо същество, живеещо в земята, пълзящо в пръстта. Такъв е и човекът, който мисли само за материалното. Той се ослепява, омаловажава образа и подобието на Бога в себе си и става като безсловесно същество, живеещо в пръстта.

Нека да си припомним и историята на свети Лазар. В неговото житие се казва, че след като душата му била в ада четири дни, той никога повече не се смял. Засмял се само веднъж, когато видял крадец да краде глинено гърне на пазара. Тогава светецът казал: „Глината краде глина“.

Тоест, не бъди като глината и не търси само глина в живота. Търси в живота Божията уста, от която е излязъл твоя дух.

И ако четеш много молитви и акатисти според земните си нужди, не го ли правиш в ущърб на самите молитви? На сутрешните молитви, вечерните молитви, псалмите, четенето на Светото Евангелие, Иисусовата молитва? Имаш ли достатъчно енергия и време за тях?

Често можем да видим как човек бърза по време на молитва. Бърза да прочете всичко, което е решил да прочете, за да е добре в материално отношение. Но разговаря ли истински с Бога? Общува ли искрено с Бога, според нуждата на душата си?.

Не казвам, че не трябва да се четат молитви според нуждата. Трябва. Трябва да се молиш за децата си, за съпруга и съпругата си, за дома си (особено в днешно време), за различни материални блага, за „насъщния ни хляб”. Но главното не бива да се забравя. Необходимо е най-важното да се постави в центъра – на първо място.

Православието е да промениш самия себе си. Вътрешна, духовна, качествена промяна. И ако тя не се осъществи, това означава, че и ти не си се осъществил и не си се спасил.

И най-важното, всъщност, започва с това, че всичко битово, всичко земно, дори децата, съпругът и съпругата, роднините, приятелите и колегите, отстъпват на втори план. А на първо място е безмълвието, тишината, и в тази тишина душата ти остава насаме с Бога и започва разговор с Него, усещайки Неговото присъствие.

Доказателство на това твърдение виждаме в композицията на сутрешното молитвено правило. Нека си припомним неговото начало, то е обичайно.

Станал от сън, преди да започне денят ти, застани благоговейно, представи се пред Всевиждащия Бог, прекръсти се и кажи: „В името на Отца, и Сина, и Светия Дух, Амин”.

След това изчакай малко, докато всичките ти сетива утихнат и мислите ти изоставят всичко земно, и тогава, без да бързаш, със сърдечно внимание произнеси молитвата на митаря (Лук.18:13): „Боже, бъди милостив към мене, грешника”. (Поклон); началната молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради Твоята Пречиста Майка и всички светии, помилуй нас. Амин.”

Тоест, в началото, в тишината, започни разговор с Бога. Славослови Светата Троица, покай се пред Бога. И след това (както е посочено в сутрешните молитви), в самия край, се помоли за себе си и за близките си, помоли Го за „насъщния хляб”. Но в началото застани пред Своя Господ със страх, трепет и любов. И превърни сърцето си в храм за молитва, а не в супермаркет за търговски отношения с Бога.

Ето това е, което се отнася за личните, домашни молитви. А Божествената литургия заема царствено място в църковното богослужение. Защото в нея се извършва великото Тайнство Евхаристия – претворяването (промяната, превръщането) на хляба, виното и водата в Тяло и Кръв Христови. Това е Светая Светих. Това е преклонение на небето пред земята. Самият наш Господ Исус Христос слиза при нас, за да ни отведе на Небето.

Преподобният Гавриил (Ургебадзе) казва нещо прекрасно за Литургията: „Ако усещахме цялата святост на Литургията, щяхме да ядем прах от храма, където се извършва“. А свети Йоан Златоуст е казал, че дори погледът към Тялото и Кръвта Христови е спасителен за душата.

Но понякога може да се види как човек предпочита вместо Литургията молебен с акатист или освещаване на нещо. Това, разбира се, е неправилно. Може, и е необходимо да се поръчва молебен с акатист и освещаването на това, от което се нуждаеш. Но когато се отслужва Литургия, остави всичко останало настрана. И внимавай. Защото Самият Бог слиза при теб и ти се открива, за да те възнесе, за да Му се откриеш и да се съединиш с Него.

„И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Матей 6:31-33).

Превод: Виталий Чеботар.

Източник: pravlife.org