„Ортодоксия“ – една от най-радостните книги на нашия век вече и в аудио формат

Въодушевление, безметежност, чувство за живота – така изглежда есенцията за „Ортодоксия“ според нейния редактор Емил Димитров. Поредният бисер в съкровищницата на Гилбърт Кийт Честъртън е достъпен вече и като аудиокнига, благодарение на издателство „Омофор“.

Своеобразна автобиография, география на личната вяра, квинтесенция на живота през призмата на християнството – всеки може да открие различен фокус за себе си в текстовете на Честъртън. Но онова, което е задължително за читателя е осъзнаването за нередуцируемата способност на човека, която никоя машина не може да замени: неговият смях и неговата радост.

Обяснимо и книгата е изпълнена с парадокси, образи, идеи, фантазии – точно какъвто би бил светът на едно неподправено в радостта си дете. Детското или божествено щастие, което разкрива всяка страница от „Ортодоксия“ дава повод на Н. Трауберг да я нарече „една от най-радостните книги на нашия век“.

Самата книга възниква по парадоксален повод, докато Честъртън разобличава пред свой познат вярата в себе си като добродетел и твърди, че пълната самоувереност е не само грях, но и слабост:

„Да вярваш безрезервно в себе си е истерично суеверие. Все едно да вярваш в Джоана Сауткоут. Да го правиш е все едно да изпишеш на челото си „Хануел“ точно по начина, по който е изписано на онзи омнибус“. На всичко това моят приятел издателят отговори със следния дълбокомислен и съвсем на място зададен въпрос: „Ами ако не бива да вярваш в себе си, в какво трябва да вярваш тогава?“ След дълго мълчание му отвърнах: „Ще се върна вкъщи и ще напиша книга в отговор на твоя въпрос“. Това е книгата, написана в отговор на въпроса.“

С благодарност към поставения въпрос, заради който тази книга е факт, се оставяме на дълбоката и добронамерена ирония, благороден хумор и неподражаемо остроумие на автора ѝ. Роден в Лондон на 29 май 1874 г., съвременник на Джордж Бърнард Шоу и Оскар Уайлд, Гилбърт Кийт Честъртън е автор на повече от сто творби: детективски истории (известните разследвания на отец Браун), поезия, философия, биографии или християнска апологетика. Като журналист той пише хиляди есета за лондонските вестници. При това, думите на Честъртън звучат по-вярно днес, отколкото когато са били написани за първи път:

„Красноречивите обвинения, че християнството е нещо безкрайно потискащо например, ми бяха направили огромно впечатление, защото винаги съм смятал песимизма за непростим грях. Имам предвид искрения песимизъм. Неискреният песимизъм е социално умение и е далеч по-приемлив – за щастие, почти всички песимисти са неискрени. Някои хора твърдяха, че християнството е песимистична проповед срещу живота и аз, естествено, бях готов да вдигна катедралата „Св. Павел“ във въздуха. (…) Лесно е да бъдеш луд, лесно е да бъдеш еретик. Винаги е лесно да се водиш по ума на епохата – трудно е да запазиш собствения си ум. Лесно е да си модернист, както е лесно да бъдеш и сноб. Да паднеш в капана от грешки и преувеличения, заложен от сменящите се моди и какви ли не секти в историята на християнския свят, е наистина съвсем просто. Винаги е лесно да паднеш: можеш да паднеш под всякакъв ъгъл, а да останеш прав – само под един. Да се поддадеш на временни увлечения, вариращи от гностицизъм до християнска наука, би било безопасно и сигурно. Омайващото приключение се крие в това да се опазиш от всички тях и аз си представям как Божията колесница се носи с гръм през вековете, недостойните ереси се просват повалени, а непокорната истина се вие все като спирала, но винаги нагоре“.

Честъртън проявява особена грижа към читателя, той е много взискателен към начина, по който представя истините на Православната църква и собствените си прозрения. Живи, цветни, пълнокръвни са картините, които рисува към отделните теми, така че да онагледят всеки важен въпрос и той не просто да получи отговор, а отговорът да достигне до всеки един читател лесно и разбираемо:

„И тъй, след като възприех християнството като майка, а не като нравоучителен пример, Европа и светът ми заприличаха отново на малка градина, където се взирам в символичните очертания на греблото и котката и разглеждам всичко със старото тайнствено очакване. Този или онзи обичай, или учение могат да изглеждат грозни и причудливи като греблото, но опитът ме е научил, че ползата от подобни неща е някак свързана с тревата и цветята. Свещеникът може да ни се струва безполезен като котката, но присъствието му очарова, защото зад съществуването му трябва да се крие определена причина“.

Изложба на фрагменти от личния път към вярата, от самотното търсене и изстраданото разбиране – това е усещането от всеки ред в книгата, съпътствано обаче неизменно от чувство за радост.

„Християнството като квинтесенция на живота“ – това според мен е основното послание на „Ортодоксия“. В деня на смъртта на Честъртън се получава телеграма от Ватикана, в която той е наречен „защитник на вярата“. Мисля, че можем да се съгласим с това очевидно определение, като го допълним – „защитник, проповедник и тълкувател на вярата“, споделя редакторът Емил Димитров.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>