Как да действаме, за да ни чуят другите хора?

Колко е прекрасно, когато се разбираме с един поглед – тогава между нас цари мир, любов и радост.

Често обаче се случва да не бъдем чути, дори най-близките, най-скъпите ни хора не искат да се вслушват в думите ни и се отвръщат от нас. Какво трябва да направим, за да бъдем чути? Това ни казва Евангелието.

Нашият Господ Исус Христос се обръща към всеки от нас със следните думи: „И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели... Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила” (Марк. 8:34-9:1).

Можем дълго да говорим за любовта, вярата, надеждата, важността на послушанието, смирението, търпението, кротостта, незлобието, смелостта. Можем да изслушаме много лекции по богословски и исторически научни дисциплини, но днес Христос ни казва, че всичко това може да се окаже напразно и никой няма да ни чуе или да ни повярва, ако нямаме себеотрицание.

Нека чуят това всички родители, които не могат да се справят с възпитанието на децата си. Нека чуят това всички началници, чиито подчинени не ги слушат. Само благодарение на нашето себеотрицание хората ще ни повярват и ще се доверят на всяка наша дума.

Защо? Защото само чрез себеотрицание на Кръста се ражда не самолюбивата, не самокористната, а истинската саможертвена любов. И само любовта има животворна сила. Такава любов не само укрепва немощните, но и има силата да възкресява дори погиналите.

В началото на ХХ век, когато много хора започват да се възхищават на безбожните революционни идеи, за да отрезвят народа, пастирите на Църквата изнасяли много проповеди на морална и аскетична тематика. Но думите им били чути и им повярвали едва когато през 30-те години на двайсетото столетие много от тези църковни пастири не по своя, а по чужда воля отишли на Голгота и станали нови мъченици. Когато хиляди, десетки хиляди хора били мъченически убити не за някакви ужасни грехове, а само защото са вярвали в Христос.

Също така и днес изкуствено създадената от обществото стена от недоверие в отношенията между нас може да бъде разрушена само от себеотрицанието. Когато не на думи, а на дело се смиряваме, търпим, слушаме и обичаме. Докато нямаме това, стената на отчуждението ще става все по-висока и по-голяма.

„Тайната на любовта към човека започва в момента, в който го погледнем без желание да го притежаваме, без желание да властваме над него, без желание по какъвто и да е начин да се възползваме от дарбите му или от личността му – просто гледаме и се възхищаваме на красотата, която ни се е разкрила”, убеден е митрополит Антоний Сурожки.

А кои са тези хора, които няма да вкусят смъртта, а ще усетят Царството Божие? Те са тези, които, без да чакат другите, без да чакат лоши обстоятелства, вземат кръста си, отричат се от себе си, и то не само от някои греховни удоволствия, но и от удоволствия, които по никакъв начин не могат да им навредят и им принадлежат по право.

„Не чакай друг човек да прояви любов към теб, а сам се стреми към нея и започни пръв да я проявяваш, защото тогава ще придобиеш наградата и за неговата любов”, учи светителят Йоан Златоуст. И светителят Игнатий Кавказки призовава: „Не търсете и не очаквайте любов от хората. С всички сили търсете и изисквайте от себе си любов и състрадание към хората”.

През двехилядолетната история на християнството лукавият е научил хората на много начини да заобикалят Голгота. Но колкото повече пазим себе си, толкова по-малко доверие и любов има между нас и толкова повече се увеличават страданията ни. Колкото повече се жертваме, толкова повече се радваме и се наслаждаваме на любов, мир и спокойствие.

И така, скъпи братя и сестри, нека не чакаме нови, още по-страшни гонения срещу нас, а доброволно да се научим да се отричаме от себе си и от страстите си, защото тогава не само след смъртта, но и още в този живот ще усетим пълната сила на Божието Царство.

Превод: Виталий Чеботар

Източник: pravlife.org