История на православните военни храмове в София, града на Премъдростта Божия. Списък на гарнизонни и военни свещеници – IV част

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

История на православните военни храмове в София, града на Премъдростта Божия. Кратки бележки – I част

История на православните военни храмове в София, града на Премъдростта Божия. Кратки бележки – II част

История на православните военни храмове в София, града на Премъдростта Божия. Кратки бележки – III част

СПИСЪК НА ВОЕННИ СВЕЩЕНИЦИ, СЛУЖИЛИ В ПОЛКОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА (1912 – 1913 г.)

Асен Павлов

Списъкът на военните свещеници, публикуван тук, е взет от книгата на проф. Светлозар Елдъров, „Православието на война. Българската православна църква във войните на България 1877 – 1945“^[1] Имената на свещеници, отбелязани с цифри на съответното място, са потвърдени с допълнителен източник.

СПИСЪК НА ГАРНИЗОННИ СВЕЩЕНИЦИ (1891 – 1912 г.)

Списъците на гарнизонните свещеници са извадени от различни броеве на „Църковен вестник“, а тези в периода 1906 – 1912г., са взети от книгата на отец Петър Гарена.^[6] Когато разглеждах споменатата книга, ми направи впечатление, че срещу имената на някои свещеници имаше имена на градове. Това ме накара да се замисля защо е толкова важно някой да споменава този факт. Единственото логично обяснение бе, че те вероятно са били гарнизонни свещеници и това е информация, поискана от Военното министерство. Разбира се, тя бе частично потвърдена и от прочетеното в „Църковен вестник“.

СПИСЪК НА ВОЕННИТЕ СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИЛИ В ПОЛКОВЕТЕ И БОЛНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА (1912 – 1913г.)

Този списък отразява разпределението на свещениците в частите от Българската армия, при мобилизацията и след 17 септември 1912 г. Те се мобилизират в зависимост от частта, в която са разпределени, и нейните оперативни дни, в които тя трябва да се мобилизира, снаряжи и тръгне към предварително назначеното ѝ място (в зависимост от оперативните планове на армията). В голямата си част публикуваното тук е взето от книгата на отец Петър Гарена.^[17] Моят скромен принос е по отношение на имената на свещениците от Македоно-Одринското опълчение.

Списъците на военните свещеници, които служат през Първата световна война в българската армия (1915 – 1918 г.), ще бъдат предмет на отделна статия, тъй като има технически детайли около военно-медицинските структури  – болници, лазарети и т.н., които е важно да бъдат уточнени и разбрани от читателя.

Бележки

1. Елдъров, Св. Православието на война. Българската православна църква във войните на България 1877 – 1945, София, Военно издателство, 2004. ↑
2. Протокол № 76 от 17 декември 1885 г. Централен държавен архив, ф. 284 К, оп. 1, а.е.427, 1-1 гр. ↑
3. Църковен Вестник, год. VІІ (1906), 16 от 21 април 1906 г., с. 191. ↑
4. ЦДА, ф.122К, оп.1, а.е. 186, 17-17. ↑
5. Височайши Указ № 158 от 1888 г., Сборник документи по Военното ведомство. ↑
6. Гарена, П. Военното духовенство на България том ІІ. Документално приложение, София, Гутенберг, 2008. ↑
7. Утро, год. ХХХІІ (1942), № 9746 от 30 януарий 1942 г., с. 6. ↑
8. Заповед № 103 от 17 март 1893 г., Военни Известия, год. ІІ (1893), 89 от 19 март 1893 г., с. 4. ↑
9. Църковен вестник, год. ІV (1904), 27 от 4 юли 1904 г., с. 328. ↑
10. Пак там, год. ХІХ (1918), 20 от 18 май 1918 г., с. 160. ↑
11. Пак там, год. ІІІ (1902), 11 от 3 юли 1902 г., с. 7. По -късно (1930 – 32 г.), името му се среща във връзка с храм „ Покоров Богоодичен. Всях скорбящих радость“. ↑
12. Свещеник Чешмеджиев има чин „ протосингел“ и около 1907 г. , е архийерейски наместник в г. Самоков. Т.е. той е назначен за гарнизонен свещеник след 1907 г. ↑
13. Пак там, год. Х (1909), 42 от 23 октомври 1909 г., с. 536. ↑
14. Пак там, год. ХІІІ (1912), 1 и 2 и от 14 януари 1912 г., с. 18. ↑
15. Пак там, год. VІІІ (1907), 12 и 13 от 14 януари 1907 г., с. 151 и ЦДА, ф. 582К. ↑
16. Пак там, год. ХVІ (1915), 12 и 13 от 21 март 1915 г., с. 129 и 43 от 24 октомври 1915 г., с. 495. ↑
17. Гарена, П. Военното духовенство на България том ІІ. Документално приложение, София, Гутенберг, 2008. ↑
18. Църковен вестник, год. ХІХ (1918), 20 от 18 май 1918 г., с. 160. ↑
19. Информацията за името на този свещеник е взета от публикуван Некролог тук : Църковен Вестник, год. ХІV (1913), 56 от 1913г., с. 822. ↑
20. ЦДА, ф.3К, оп.1 ,а.е.2, л.7. ↑
21. Пак там, л.84. ↑
22. ЦДА, ф.3К, оп.1 ,а.е.3, л.41. ↑
23. Пак там, л.77. ↑
24. ЦДА, ф.3К, оп.1 ,а.е.2, л.159. ↑

Дарение с кредитна/дебитна карта