Категория: Проза

– Чайка ли крякна? – Чайка, ами. – Ама как така?! – Чайките ходят по боклука. Тука вода няма, но боклук – бол. Докато изричаше последното, Общака обходи с поглед всички в селската кръчма. И...

12.03.2020 г. Спокойствието на децата ми. Трябва да им го вдъхна, всред всичко. Всред видимите и неведоми заплахи, с кавички или без тях. Да скрия страх и да покажа кураж. Защото първото ми изпитание...

 Разказ   През август 1942 г. в един планински район на южен Пелопонес партизански отряд от гръцката Съпротива, разбит и преследван от германските части, бързаше да се оттегли в планините. Денят беше ясен и...

ТРУДНО ЛИ Е ДА ВЯРВАМЕ ПО ХРИСТИЯНСКИ Във всекидневните разговори често чуваме хората да си казват: „Блазе ти, че можеш да вярваш!” Какво могат да значат тези думи? Не са ли те опит за...

Веднъж един владика пътуваше с кораб от Архангелск за Соловецките острови. Със същия кораб отиваха и богомолци да се поклонят на соловецките светци. Вятърът бе попътен, времето ясно, корабът не се люлееше. Богомолците —...

Вървеше по дългия коридор. От широкия и интензивен разкрач расото му шумеше глухо. Миришеше на болница, защото беше болница. Дезинфектанти; мокри парцали, забърсващи мръсния балатум, разхождани напред-назад от уморени чистачески ръце; некъпани болни и...

– Върви, вече бият камбаните. И гледай да не правиш бели в църквата, че Господ ще те накаже. Мама ми дава няколко медни монети и веднага, забравила за мен, тича с изстиналата ютия в...

В светлата нощ, недалеч от Витлеем, нощуваше стадо. Из­тегнали се на топлата земя, овчари и псета спяха дълбок сън. Само слугата Куция Арам будуваше, негов ред беше да пази ста­дото. Него и без това...

Трескаво влезе в кабината и затвори нервно, но тихо металната врата зад гърба си. Остави откраднатия ключ на масата, до пулта. Обърна прашния стол и седна в него. Беше прекарал тук 12 години, преди...

Къде точно бях кръстен? Помня големите дворни плочи, по които подскачах тогава в някакво смешно момчешко костюмче. Помня арките на портите. Помня дрънчащите синджири на патинираните медни чаши по чешмите. Не е било в...

След дълги молби и увещания най-накрая отецът се съгласи да разкажа тази история. Неговото условие обаче беше да не споменавам никакви имена. Аз съм дякон в църквата, в която служи един от най-достойните млади...

(из „В недрата на Родопите. Пътни бележки и впечатления“, 1904) Около половина час се бавих на Алабак. Помислих, даже, да обядвам пред тая панорама, но часът беше осем и половина, сиреч рано. Атанас, който...

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. Йоан...

Сурова святост има по тези земи. Стъпките на Спасителя са оттеквали глухо във вечно ронливата земя на неприелото го отечество. Някъде наблизо е рътлината, от която местните са искали да Го блъснат в пропастта....

Чашата с чай приятно сгряваше ръцете му. Силният “Дарджилинг” с нюанси на портокал и манго деликатно галеше небцето му. Наслаждаваше се на всяка глътка. Но не защото почти не се намираше на пазара, а...

Като мечка стръвница се беше загнездил Атмаджата в непроходимите дебри около Рилския манастир. Пропищяха селата покрай Струма и Джерман, изпокриха се в миши дупки колибарите от Рила, Орлица и Пастра, запустяха пътеките, които възхождаха...