Ето рабинята Господня

Има думи, които сякаш изграждат оста на света, на тях се крепи мирозданието. Такива са думите, изречени от Пресвета Богородица: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.“

Светият евангелист Лука разказва: „Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.“ (Лука 1:28-38).

Църквата нарича това събитие Благовещение, което ще рече възвестяване на добра, радостна вест. Ние можем да си представим какво е лошата вест. Човек например научава, че има фатална и нелечима болест и скоро ще умре, или разбира това за някого, когото обича, или научава, че е предаден от човек, на когото е вярвал и разчитал… Светът е пълен с лоши новини. Знаем как изглежда това: все още нищо не се е случило физически, слънцето грее по същия начин, светът изглежда какъвто е бил вчера, но в същото време е напълно променен; вече е потопен в мрак, покрит е с тъмна пелена.

Можем да си представим и какво е добрата, радостната новина: физически също така може нищо не се е променило, трудностите да си остават трудности, а болката – болка, но целият свят е станал някак различен, озарен от светлина. И знаем, че каквото и да ни се случи, то няма да ни смаже или унищожи, защото сме научили нещо безкрайно радостно и утешително, на чийто фон всичките ни мъки са придобили съвсем друг вид и мащаб.

Светът на Юдея през 1-ви век се отличавал от нашия със своята суровост. Повечето хора живели в бедност и гладували, конфликтите били ожесточени, а властите – свирепи. Много са били лошите новини тогава, но хората имали надежда. Те чакали много добра новина. Толкова добра, че да ги накара напълно да забравят всичките си нещастия. Те чакали тази вест дълго, много дълго – през вековете на своята кървава и трагична история. Живеели, страдали и умирали, били побеждавани и пленявани, търпели глад и много беди, но помнели истината, провъзгласена от пророците: Нашият свят принадлежи на Бога. Не на фалшивите езически богове, почитани в могъщите древни империи, а на единствения истински Бог, който призовал Авраам и сключил завет с него. Пророците са предсказали, че Бог ще изпрати Спасител, Месия, Христос, за да освободи и утеши човешкия род.

Хората помнели тайнствените пророчества за Сина Човешки: „Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши.” (Дан. 7:13-14). Те с благоговение си припомняли обещанията, че народите ще се обърнат към истинския Бог, и дори самата смърт ще бъде унищожена: „И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина; и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена. Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ. И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!“ (Исая 25:6-9).

Самият Бог ще дойде да обитава сред хората: „Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, Той иде, казва Господ Саваот.” (Мал. 3:1).

Всички тези дълги векове на надежда и очакване водели към едно събитие и към един човек – към Девата от Назарет Галилейски, Мария.

И това може да се каже не само за старозаветната история. Цялата история на човечеството се движи към момента, в който ще се появи тази Дева, която да каже от името на целия човешки род: „Ето рабинята Господня“. Не само надеждите на Божия народ, но и на всички народи се изпълняват в този момент. И виждаме, че Бог не изостави човешкия род, и че човешкият род не загина, защото в него се намери една Дева, способна да изрече тези думи.

Благодарение на тези думи, Бог дойде в нашия свят и стана човек. Бог стана един от нас, подобен ни във всичко, освен в греха. Сега знаем, че имаме спасение. Че всички, които живеят в покаяние и вяра, ги очаква щастие; толкова огромно, че дори не смеем да си го представим.

Истинският Цар дойде в света, за да ни приеме в Своето Царство.

Автор: Серегей Худиев

Преводач: Илиана Александрова

Източник: pravoslavie.ru

Икона на корицата: Благовещение, Рождество Христово, Сретение. XII в., манастир Света Екатерина, Синай