Книга на месеца за април в книжарница „Къща за птици“: „Пеещото сърце“ – голямата сила на малката човешка любов

През 2017 година филмът „Нелюбов“ на Андрей Звягинцев дълбоко разтърси зрителите си с разкриването на ада, изграден дори не от омразата, а именно от липсата на любов в живота на едно дете. Но още през 40-те години на миналия век, друг голям руски талант, философ, писател и публицист – Иван Илин, обрисува страшното и обречено човешко битие, ако то бъде лишено от любов. Още по-знаково е, че той прави това във въображаемо писмо до сина си, при все че никога няма деца.

„Без любов“ е едно от блестящите есета, събрани в сборника „Пеещо сърце“ (Омофор, 2009), в което Илин пише:

„Да, любовта у хората е малко. Те са я изключили от културната си дейност: от науката, от вярата, от изкуството, от етиката, от политиката и от възпитанието. И вследствие на това съвременното човечество е поразено от духовна криза, невиждана по своята дълбочина и по своя размах. Като виждаме и разбираме това, естествено е да се запитаме: кой ще пробуди любовта в закоравелите сърца, ако тя не се е пробудила от живота и словото на Христос, въплътилия се Син Божи? Как да се заловим за това ние, с малките си човешки сили?“

Актуалността на тези редове, особено в днешните дни на изпитания и тежести, както и тяхната дълбока религиозна и философска прозорливост и ценност, са достатъчно красноречиви за изключителната интелигентност и даровитост на техния автор.

Иван Александрович Илин е руски мислител, религиозен философ, теоретик на държавата и правото. Роден в Москва през 1883 г., завършва Юридическия факултет на Московския университет, стажант в университетите в Хайделберг, Фрайбург, Берлин и Париж, където слуша лекции от големи европейски философи. От 1912 г. преподава в Московския университет. През 1918 г. защитава дисертацията си „Философията на Хегел като учение за конкретността на Бога и човека“. През 1921 г. е избран за председател на Московското психологическо дружество. През 1922 г., заедно с голяма група културни дейци, Илин е изгонен от Русия. Участва в организирането на Руския научен институт в Берлин, издава списание „Руски звън“, както и редица книги. След като нацистите идват на власт в Германия, той губи работата си и през 1938 г. емигрира в Швейцария, където живее в предградие на Цюрих. Илин умира в Цюрих на 21 декември 1954 г.

Сборникът „Пеещо сърце“ е събрал едни от най-въздействащите текстове на Илин, свързани с неговите дълбоки и трагични мисли за природата на злото, както и с неизменната свързаност на патриотизма и православието, на любовта и щастието. Човек не може да живее без любов, тя е негов дар от Бога и не може да бъде заменена с нищо друго, смята Илин. Според него, дори културата без любов е мъртва и безнадеждна, като омразата може да се победи само с любов, а злото – със силен дух. Това е основната парадигма, която той следва в своите текстове. Злото отслабва при наличие на любов, злият човек не може да създаде нищо, докато любящият човек е творец и на собствения си живот, и на света около себе си. Той е удостоен и с особената дарба за справедливост:

„Тази дарба предполага в човека добро, любящо сърце, което не иска да увеличава броя на обидените, страдащите и ожесточените. Тази дарба предполага още активна наблюдателност, изострена възприемчивост към човешкото своеобразие, способност човек да се постави на мястото на другите. Справедливите отхвърлят механичното третиране на хората по отвлечени признаци. Те са съзерцателни, интуитивни. Искат да разглеждат всеки човек индивидуално и да опознаят скритите дълбини на душата му…“

Черпейки от всестранните си научни познания, Илин изследва важни психологически феномени като искреност, лоялност, самота, оптимизъм, любов, омраза. Неговите размисли по тези етични въпроси, са ценен принос както за религиозните, така и за съвременните психологически и философски изследвания. Силно завладяващо и демонстриращо виртуозно майсторство е неговото описание на душевния гнет след сблъсък с омразата:

„Когато се сблъсквам с истинска омраза, в мен се пробужда преди всичко чувство за голямо нещастие, последвано от горчивина и усещане, че съм безсилен, след което изпитвам настойчивото желание да си отида от този, който ме мрази, да се махна от очите му, никога повече да не се срещам с него, въобще да не го знам. Ако успея, скоро се успокоявам, но бързо откривам, че в душата ми е останала потиснатост и тежест, тъй като черните лъчи на омразата му все пак ме намират, проникват в мен от общото духовно пространство. Тогава започвам неволно да прониквам в мразещата му душа и виждам себе си в черните лъчи като техен обект и жертва. Трудно е да се издържи дълго на това усещане. Неговата омраза не е само негово нещастие, но и мое, така, както нещастната любов е нещастие не само за любещия, но и за любимия. От омразата си страда не само той, ненавиждащият, но и аз – мразеният.“

Съдържанието на сборника е разделено в пет цикъла: Първи лъчи; Житейска школа; Дарът на молитвата; Посещението; До вратите. Нито един ред от тях не остава читателя равнодушен и само съзерцаващ. Напротив, разсъжденията на Илин извеждат съзнанието до нови широти, отварят неподозирани прозорци и предизвикват човек да бъде деен, активен, творящ и работещ върху собствената си духовност, прецизен в житейските си избори, грижовен към ближния си, а не на последно място – смирен и благодарен към Бога. Не грандоманските прояви, не великите дела, а именно малките, ежедневни, но последователни избори са тези, които водят до щастлив живот и пеещо сърце, показва Илин. При това текстовете му са не само истинни, дълбоко проникновени и обосновани, но те са и красиви, живи и картинни, така че читателят да се почувства наистина важен и ценен – нещо, което все повече съвременни автори пропускат, увлечени в стремежа си да градят дългата си библиография. Илин наистина се вълнува от своите читатели, от това как ще ги докосне, ще успее ли да постигне духовно единение с тях, да ги развълнува и да ги предизвика да променят поне едно малко нещо в делника си, така че накрая да има поне две пеещи сърца – това на автора, и това на читателя:

„Сърцето пее, когато обича; пее от любов, която струи като искрящ поток от неведома дълбина и не пресеква; не пресеква и тогава, когато го връхлитат страдания и мъки, когато го сполетява нещастие или наближава смъртта, или когато злото начало в света празнува победа след победа и изглежда, че силата на доброто е изчерпана и то е осъдено на гибел. И ако сърцето все пак пее, това означава, че човек притежава истинското „щастие”, което, строго погледнато, заслужава друго, по-добро название. Тогава всичко останало в живота не е толкова съществено: слънцето не залязва, Божият лъч не напуска душата, Царството Божие навлиза в земния живот и той вече е осветен и преобразен. А това значи, че е започнало ново съществуване и че човекът се е приобщил към ново битие.“

Съвременният живот става все по-стерилен, лишен от искреност, обич, благодарност. Той постепенно заглушава човешкото сърце, замъглява погледа към добро и зло, притъпява рецепторите за неистинност и заблуда. Тази липса на любов и на искреност като зараза плъзва из целия свят и никой не е пощаден, та дори и Църквата, убеден е Иван Илин:

„Църква, изградена върху неискреност и неискрено ръководена, изопачава и опорочава мисията на религията; тя е загубила вратата към Царството Божие, въдворила е фалш в свято място, тя е фиктивна църква. Семейство, изградено върху лицемерие и лъжа, е само илюзия; то е среда на лъжливо общуване и мнимо единство; няма духовна здравина и е обречено на разпадане. Държава, изградена върху насилие, страх и измама, е организирана порочност: тя подронва и унищожава всяко взаимно доверие; извращава и потиска личната съвест и чест; лишава човешкия живот от божествения му смисъл и творческата му свобода.“

Антидот за тази зараза може да се открие единствено в силата и радостта на искреното, любящо сърце. В пеещото сърце.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.

За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“ с 40% отстъпка до края на април: ТУК>>>