Книга на месеца за март в книжарница „Къща за птици“: „Духовните дъщери на стареца Нектарий“ – от послушанието към светостта

Представяме ви книга на месеца за март

в

книжарница „Къща за птици“.

До 31.03. включително можете да я закупите или да я поръчате онлайн с 40% отстъпка.

Автор: Зарина Василева

Смутните времена на изпитания и трудности винаги объркват и смущават човешката душа. Особено важно е в такива моменти присъствието на духовник, чиято душепастирска грижа е спасителна за изпадналия в затъмнение човек.

Свети Нектарий Оптински е този знаменит духовник, чиито духовни ориентири са помагали на хора от целия свят. Неговите кротост, тихост и боголюбие изградили онази благодатна почва, в която Бог посял изключителни дарове. Прекарал в уединение и мълчание повече от две десетилетия, достигнал високо ниво на светско образование, изучавал няколко езика, постигнал богата обща култура и висока ерудиция. С него се съветвали както обикновени миряни, така и високопоставени държавници и църковници. Считало се, че няма духовна и телесна болест, за която свети Нектарий да не може да помогне. Той имал изключително силна прозорливост и бил надарен със способността да предвижда обществени и лични събития.

Именно съдбовните срещи със свети Нектарий и неговите прозрения, които се изпълвали и доказвали във времето, са разказани в силно въздействащата книга „Духовните дъщери на стареца Нектарий“ от Анна Илинска (Омофор, 2017). Със своето талантливо перо, авторката описва личното и житейско преобразяване на няколко жени след благодатното им общуване с техния духовен старец – свети Нектарий.

Колкото и различни да са тези жени и техните съдби, колкото и различни да са техните болки, нишката, която ги свързва е послушанието, което за свети Нектарий е фундаментът за всеки християнин, и което той изисквал от тях. На моменти послушанията, които е давал на своите духовни чада изглеждат твърде сурови през призмата на съвременния човек, но именно духовното преобразяване и отблъскването на греха е наградата за търпението и упоритостта:

„Велико е значението на послушанието, благословено от Стареца, горко на онези, които не го изпълняват. Пренебрегналите волята на Стареца търпели големи скърби. Монахиня Анна Московска поискала разрешение от отец Нектарий Надежда Александровна Павлович да доведе в Оптина сляпата ѝ сестра, която живеела в един московски приют. Отецът не дал благословение, но поръчал Надежда Александровна да я посети, да ѝ предаде колет от монахиня Анна и да помоли отец Сергий Мечев да причасти болната. Когато пристигнала в приюта, Павлович видяла в мръсното отделение измъчена слаба жена, по която пълзели въшки. „Когато споменах името на отец Нектарий, на лицето ѝ се изписа див ужас като на измъчвано животно.“ Оказало се, че нещастницата два пъти се допитвала до Стареца как да живее, той и двата пъти я благословил да постъпи в манастир, но тя не послушала съвета му. „Ще умре скоро – казал той на монахиня Анна, – но преди смъртта си ще се осъзнае, последните си дни ще изживее добре, ще я погребат по най-добрия начин.“ Всичко се случило точно така още същата година.“

Особено ценна е хрониката на съдбите на тези жени, описани от Анна Илинска, които въпреки уважението и духовната обич към стареца Нектарий, трудно пречупвали волята си, така че веднага да последват послушанията, които им давал. Някои от тях приемали твърде трудно сбъдването на неговите предвиждания, други с дълбоко разкаяние се молили да ги приеме обратно, а той мъдро ги утешавал за грешките:

„Не се бой! Дори от най-лошото може да произлезе най-добро – се случвало да каже Старецът Нектарий. – На земята има толкова кал, струва ти се, че няма как да не се изцапаш, но ако потърсиш, може да намериш брилянти, които да те украсят.“

Със своята младежка бодрост, остра мисъл и творчески способи, старецът Нектарий имал различен подход към всеки отделен човек и бил обичан и от деца, и от възрастни, в чиито сърца той също посявал любов, която те разпръсвали през целия си живот:

„Любовта е най-прекрасното, най-святото чувство. То е такава красота! Но хората са я изкривили; тя трябва да е такава, каквато е у Христос, когато е пострадал за нас.“

Духовните дъщери на свети Нектарий пазят съкровено спомените от всяка среща и разговор с него. Постепенно те разбирали смисъла на послушанията, които им давал и свидетелствали за катарзисното си преобразяване:

„Старецът всячески ме учеше на търпение  – спомня си Надежда Павлович. – Любимата му поговорка е: „Във всичко трябва търпение и изчакване.“. Учеше ме да търпя, като ме принуждаваше да чакам да ме приеме с часове, а понякога и с дни. Затова пък е такова щастие, щом ме приеме! Много е хубаво да си при него по време на повечерието. Това бяха часовете му за отдих. В това време не обичаше да отговаря на въпроси и да говори. Често си седи в креслото, мълчаливо се моли или дреме – а мълчанието му винаги е по-прекрасно и по-високо от думите – или ме моли да му чета на глас. И никой в този час не влиза в килията и не го безпокои…“.

Именно възможното преобразяване за всеки човек, независимо от неговия смут и изгубване, е повикът на тази книга – колкото и трудни да са времената, в които живеем, колкото и немощен да е гласът ни към Бога, винаги можем да се надяваме на Неговата милост и да преживеем своето душевно обновление. А свети Нектарий очертава ясно пътя към светостта.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“ с 40% процента отстъпка до края на март: ТУК>>>