Суровият празник
Бляскави коледни елхи – в къщи и дворове, улици и площади. Сведени под тежестта на гирляндите клони. Румени деца с подаръци, засмени бащи и майки. Злато, шоколад, играчки, камбанки. Санта Клаус с шейна от Северния полюс, бягащи елени, сняг, пръскащ диамантени искри под звездите. Тайнствени приключения в комина и камината в полунощ…
Нищо от това не е имало за детето, родено през онази нощ във Витлеем.
Не със златни искри и звън на камбанки го е посрещнал светът. Нито с коледни песнички. Воят на зимния вятър е приветствал новороденото. Не гирлянди са покривали скръбните стени на пещерата – а влага и мухъл. Не огън в камината – а пещерен студ.
Какво е за Мария и Йосиф блясъкът и веселието на Коледа в световните градове? Нищо. Те са били изгонени от тях. Как бихме погледнали днес на някакви чужденци от Ориента, окъсани, дрипави, развалящи коледното ни настроение с протегнатите си ръце и умоляващи очи? Точно тъй са ги посрещнали и тогава. Кой хотел би отворил днес портите си за тях? Няма място за вас – тъй са им казали и тогава в страноприемницата. Днес полицията щеше да прогони Мариам и съпруга ѝ, за да не развалят празничното спокойствие на коледната нощ. Те щяха може би да си намерят подслон в някоя барака извън града. Тогава са открили само една пещера в пустинята – някаква дупка, използвана от овчарите, за да държат зимно време добитъка си в нея.
Тъй е станало Въплъщението на Словото. Не за смях и празнуване е слязъл Господ на земята. Не в покоите на Кесаря се е родил. Може би и през онази нощ сенаторите и консулите на Рим са пирували в Палатинския дворец или на Капитолия, както пируват техните приемници и до днес. Антиохия се е пръскала от блясък и разкош, Александрия е пъхтяла над чиниите с месо. Богатите търговци от Йерусалим броили златото си, първосвещениците се готвели за пищни литургии и жертви. Римските офицери играели на зарове и надигали чашите. При никой от тях не е дошъл Господ.
Дошъл е при бедните. Най-корава човешка мизерия е посрещнала новородения. Скръбна суровост и голота – това е Рождество. Пустиня. Зима. Вън от човешките обиталища, в почти природна, нечовешка дивота. Пещерата е символичен вход в преизподнята; предназначеният за Кръста вече се и ражда дори под земята, сякаш в самия гроб.
Празник на Въплъщението – значи и на Кеносиса. На смирението, унижението на Божия Син. Невъобразимо смирение, напълно непредставимо за нас! Дали президентът на САЩ или британската кралица биха се отказали от властта си, дали биха напуснали пищните си дворци, за да слязат доброволно сред нас, милионите, да споделят мъката на света, мизерията на света? Но дори и да го направят, това не би ни дало и най-малката предства за невъобразимото понижение на Бога. Дивното Слово на Отца се облича в смъртна плът като в груба, мизерна дреха. От надкосмичните чертози слиза на нашата сирашка, сиромашка планета, на нейната корава земя.
Бог е дошъл при бедните. Като парий, аутсайдер, чужденец е дошъл Той в света. Затова коледните блясъци и богатства са Му чужди и не предизвикват нищо на Неговото лице. То е костеливо, измъчено, по него се чете цялата безутешност на този свят. Той мисли за Кръста. На две категории се делят хората – тези, които имат, и тези, които нямат, тези, които се смеят, и тези, които плачат. Христос е с плачещите. Бедни хора са Го родили в този свят и са Му давали подслон, оскъдна храна. Не господарите на света; не милионери, президенти и генерали; не банкери и адвокати; не притежатели на яхти; не гости на банкети и балове; не играчи на борсата; не шоумени и телеводещи; не манекенки и футболисти, модни дизайнери и светски красавици. Той не е техният Бог. Той е нашият Бог, нашият Христос. Бог на бедните и онеправданите по света. Бог на тази безутешна планета, на нашата корава земя.
След като прочетох текста не мога да кажа нищо друго освен – поклон за него. Такъв е Истинският Христос! Браво Андрей!
Браво, браво, обаче в тази част: „Не със златни искри и звън на камбанки го е посрещнал светът. Нито с коледни песнички.“ – има някои неверни спрямо Евангелието мисли.
Първо – „не със златни искри и звън на камбанки“, но с ангелски хорове и ангелски песни (Лука 2:13-14)
После, „не гирлянди са покривали влажните стени на пещерата“, но бихме казали, ако вярваме на Евангелието, че по пода на обора е имало освен влага и „злато, ливан и смирна“ (Мат. 2:11)
И още, цялото това внушение, че Христос се е родил насред пустинята в някаква си „влажна дупка“ пак противоречи на евангелието.
Вижте Мат.2:11 „Като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария,..
Андрей отново е написал отличен текст! Браво!
Прекрасен по дух текст, говорещ ни за Въпътилото се Смирение!
Мисля си, че Бог се въплъти за всички – бедни и богати, за да даде на всеки човек шанс да се покае и разграничи от греховете си. Нека не забравяме, че много от светците и светите отци са били деца на богати родители, но в сърцата си са носили Господа Иисуса Христа! Нима свети Николай – днес повече известен като дядо Коледа, не е бил заможен човек с отворено за болките на хората сърце? Това, което се опитвам да споделя е, че външният блясък и материалното имане или нямане не е повод да се разделят хората. Пред Бога сме едно. Честито Рождество Христово на всички автори и читатели на този хубав сайт!
Наистина великолепен и вдъхновен текст, но малко в стил „богословие на освобождението“. Да се твърди, че Бог се въплъщава само за бедните и унизените, означава да се дели човечеството, а това явно не е посланието на Евангелието.
с духа на статията. Мисля си, че Рождество Христово е празник, а не ден за тъгуване. Ден за тъгуване е Разпети Петък, ако се не лъжа.. Празниците са създадени, за да се празнуват. Христос ни даде всичко даром, жертвайки се за нас в земния си живот…
Андрей отново е на висота и отново открива и навлиза тъкмо в същността на нещата, за които пише. Рождество Христово е наистина празникът свързан преди всичко с Божествения кеносис и тъкмо затова е свързан със съвсем други и различни неща в сравнение с всичко това, което ни заобикаля окло празника – бутафория, материален разкош, рекламен блясък и суета.
Мисля, също така, че покрай всичко това, което ни заобикаля и занимава покрай рождественските празници, всъщност Христос е най-самотният и най-забравеният на света!
Той дойде и не го познахме, а го разпнахме. Всеки ден става това по няколко хиляди пъти. Напомня ми за милионите убити в утробите деца: воюва се с най-безащитните и обичливите като със самия дявол, а дявола прегръщаме, приемаме, вечеряме с него, наричаме приятел. Такива ми ти тъжни работи.
Иска ми се да плача, но мъртва глава сълзи не пуща. Пак ще си продължа да съм мъртъв и безсърдечен.
„На заседании было отмечено, что необходима более активная деятельность в грузинских обителях за рубежом. Для этого необходимым образом должно быть подготовлено монашество, с тем, чтобы они смогли служить в грузинских обителях в Тао-Кларджети, Лазети, Иерусалиме, Петрицони, а также Агара-Цалка и Лоре“ (http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=59340&cf=).
Петрицони е Бачковският манастир. Значи грузинците ще го вземат отново. Някой да ни е питал?!
Разбирам напълно автора. Днес Христовия дух е трудно забележим, дори измежду нас. Изглежда ми така, сякаш хората извън църквата, водени от хуманноста и милосърдието си се проявяват повече като християни, отколкото нас.
Все пак, доколкото знам Христос не се е родил в някоя люта зима. Овчарите си пасяли стадата, а в сняг и бури мъчно биха го направили. Така че патоса на статията малко ме подразни.
Не мисля, че Христос има нещо против елхите, гирляндите и сладките, но по-скоро против забравата Му и подмяната на истината, която Той е и радоста, която Той носи с изкуствено индуцирана такава. 🙂
Подобен текст може да бъде написан, ако не се има предвид, че вече сме в царството на Сатаната. И то отдавна. Просветлението и спасението са индивидуален акт. Когато пак много ти домъчнее за тебе си и другите, Андрей, отвори Димитър Маринов и надникни в бездната на българската автентичност, когато хората са живяли със „страх Божи“ и са имали сили да излязат на бряг. Ние сме техни наследници, а и всеки, като „раб Божи“ се изправя сам пред Подателя на живота.Не унивай, а бъди буден, ни съветва и днес нашия Спасител. Другото е суета.
Честно казано Андрей прекалява. Празникът е да се празнува радостта от Въплъщението, което е направено за всички хора. И не виждам защо иска от американския президент и английската кралица да слезнат при хората, нека да слезнат патриарха, владиците, поповете – подвластни на княза на този свят и ако Христос дойде пак ще го обяват за еретик, за заговорник срещу Църквата и за разколник за да запазят структурата и позициите на властта и парите си. Пред Христос са се поклонили мъдреците на Изтока, което значи че не е бил лустриран от живота на Земята, както иска да го изкара Андрей. Верно е че бедните, болните, страдащите и нуждаещите са най-близо до Христос – излезе статистика, която показва че най-бедните у нас са най-благотворително настроени, но все пак празника си има нива на посветеност в него и не можем да очакваме от профана същото настроение и нагласа, какво има в избраните от Бога Негови хора. В религията има нива на познание, проблемът е че йерархията на клира не е адекватна.
В празника на Коледа има ниво радост – то се изразява в събирането на хора в благоприятно настроение с мисълта, че имаме милостив и справедлив Спасител, който на Страшния съд ще ни гледа на сърце, а не на лимузини и палати. В празника има ниво веселие – Спасителят е победил света и тези, които светът презира и хули, но които са праведни обаче и търсят истината ще намерят награда и блаженства на Земята и в Небесата, защото едно от блаженствата е наследие на Земята, очистена от лукавостта и гадорията на дните. В празника има ниво заклинание – обредна трапеза с мистико-природни ритуали, изведени от човешко-природните закономерности, познати на българите в цялостната им история и различни от принципите на гръколатинската система на научно природно познание. В празника има даряване – както Бог дарява без да иска от човека, от любов и от грижа за творението, така и човек дарява за да изрази стремежа си за богоуподобяване. И наслади на духа и плътта, защото Небесното има и земен пример.
Искам да помоля всички потребители на портала православие.бг да се помолят за здравето на майка ми – Маргарита – която е тежко болна без възможност за лечение и се нуждае от Божията милост. Предварително благодаря и се моля Бог да ви закриля и пази като ви даде всичко на Земята и на Небесата.