От края на 18 и през 19 век в репертоара на зографите навлизат много нови теми, в други се правят някои иконографски въведения с различен произход, трети можем да наречем отново „припознати” теми, които по своя произход са по-ранни. Особено разпространени и привлекателни за живописците са темите с морално-дидактичен и есхатологичен характер, на които в последно време са посветени редица изследвания.

На книжния пазар излезе новата книга на издателство „Омофор” – „Изкуството на иконата – богословие на красотата” на Павел Евдокимов.

Авторът е представител на поколението руски православни богослови, творили на Запад и преди всичко за неправославния читател. С това се обяснява и честото позоваване на западната култура и реалност. Това е едно от предимствата на книгата: светската култура получава оценка в светлината на „богословието на красотата” и едва след това авторът разкрива богатството на православната икона, като за целта прилага богат светоотечески и богословско-философски материал. Задълбоченият анализ на отделните иконографски сюжети свидетелства за вкоренеността на мислителя в Преданието и неговата дълбока църковност, когато богословската мисъл и живот според вярата са едно цяло.

1. През 1515 г. московската Успенска катедрала била украсена с великолепни икони, рисувани от учениците на великия майстор Андрей Рубльов. Когато митрополитът, епископите и вярващите влезли в църквата, те единодушно извикали: “Истина, сякаш небесата са се отворили и се е явило Божието величие!” Лесно е да разберем това чувство пред иконата на Светата Троица, иконата на иконите, създадена от монаха Андрей Рубльов през 1425 г. Приблизително век и половина след това Стоглавият събор я провъзгласява за образец на иконописта и на всички изображения на Пресветата Троица. 

"...Аз предварям своите съзерцания в тази книга с едно кратко връщане към детската чистота на очите, с един далечен спомен от гледането на иконите и стенописите в православния храм, когато те, по неизбежност са били за мен „Библия за неграмотните”...

из предговор "Диптих за Иконите", Авторът

Теофан Критски е един от най-известните и уважавани християнски зографи. Неговото име е едно от най-препоръчваните в православната иконография. Основният представител на критската школа работи в региона на Македония и Тракия, на Атон и Метеора.

Професията иконописец, или зограф, макар и съществуваща от две хилядолетия, има твърде крехка и нова история в нашето общество. Още по-ново е преосмислянето и приемането й като специалност сред академичната общност. Спомням си времето, когато стана прохождането на първата в България специалност "Иконография", отскоро с ново име "Църковни изкуства".