Етикети: свещ. Лъчезар Лазаров

Великден. Празник на обновената и възкресена човешка природа

„Лазаре, излез…!“ (Йоан 11:43) Божественото слово е нескончаем извор на мъдрост. Извор с жива вода, дълбок кладенец. Не можем да стигнем водите му без „почерпалото“ на вярата. Но и закоравялото и по житейски безчувствено...

Пролетен поздрав*

През пролетта Бог украсява природата, така както никой не може да се нагизди. Заобикалящият ни свят всяка минута се променя, обсипан с безброй нови, пролетни цветове. Топлото слънце, надвило зимната слана, възкресява природата за...

Как да мълча, Господи?

Как да мълчи Твоят раб, Владико, след като вкуси от великата сладост на Твоята любов и благодат? Св. Ефрем Сирин Из църковните среди и православните платформи в последно време често се наблюдава появата на...

Пътищата Господни

Нашата църква е пазител на историята на светостта. Тя помни повечето от имената на големия облак свидетели, за който говори ап. Павел. Свидетелите на Божиите истини, на Божията правда, или просто свидетелите на Бога...

Добрите християни

Преди години бях писал нещо за благочестието и за хората, които посещават редовно богослужението в храма. Разбира се, става въпрос за православния храм. Ние, православните, добре знаем, че няма нито друга църква, нито друг...

Кръстът – символ на спасение

„Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Той ни се предлага, когато се...

Да обичаме от все сърце

Журналистика! Списването на журнали и вестници. Дейност, осъдена и обречена на злободневност. Закон и проклятие – едновременно. Каква ирония се съдържа в тази дума, в чиято основа стои коренът „зло“. И точно тук се...

Лошото време

Гората винаги се раззеленяваше по Великден. За великия ден тя се преобразяваше в своята нова премяна. Възкръсваше за нов живот. По цели дни времето беше топло. Младото пролетно слънце грееше до насита от ясното...

За да обикнем Бога

Към средата на Великия пост, когато трябва „да издигнем сърцата си към Бога“, ние се озовахме всред множество трудности и изпитания. Да. Има ги винаги. Около нас или вътре в нас – те са...

Необикновените разкази в книгата на Димитър Митев

Пред мен е книгата „Как станах свещеник – обикновените необикновени истории“ на Димитър Митев. Красив сборник, събрал разказите на трийсет и трима свещеници на различна възраст от България, както и извън нейните предели: Русия,...

Пролетта на живота

Колко красива е всяка сутрин! Още преди съмване запяват славеи. Призори птиците прославят с песента си своя Творец! От изток се прояснява и сред чудните морави отблясъци изгрява слънцето. Понася се по небосвода –...

Спасени, но неблагодарни

Отмина едно тежко и смутно време и дойде друго. Отмина една редушка, „заразата, която опустошава по пладне“. Паднаха много хора – нам „отдясно и отляво“: архиереи, свещеници, богослови, писатели и поети, музиканти и най-обикновени...

С едно сърце и с едни уста

Тъжно, много тъжно е да чуваш гласа на човека отсреща – треперещ, притеснен и безреден… Той хлипа, задавя се, и всеки момент от очите с всичка сила ще бликнат сълзи. Гадаеш за това, което...

Какво загубихме

Оказва се, че обществото и човекът в частност, винаги губят по нещо. Задължително. На всеки пет-десет години. Забързаният ход напред и устремът към звездите не ни донесоха много; отнеха ни доста от онова, което...